Поглед назад: 134 години от преврата срещу Александър Батенберг

08:00, 09 авг 20 / Поглед назад 25 6653
Снимка: Уикипедия

Превратът и контрапревратът през 1886 г. са поредица от политически събития, изразяващи се в неуспешен опит за детрониране на българския княз Александър I Батенберг на 9 август (21 август нов стил) 1886 г., които все пак водят в крайна сметка до неговата абдикация, както и до тежка политическа криза в страната, продължила повече от година.

В нощта на 8 срещу 9 август 1886 г. започва превратът срещу княз Александър Батенберг. Дворецът в София е обсаден от части на Струмски пехотен полк и юнкерите от Военното училище. Князът е принуден да подпише своята абдикация. Впоследствие е арестуван и екстрадиран до Оряхово и от там с лодка по Дунав е изпратен до руското пристанище Рени.

Какво стои зад този преврат?

Tези действия са продиктувани от извоюваното Съденение на Източна Румелия с Княжество България през 1885г.

Предпоставка за преврата е прогресивното влошаване на отношенията между Батенберг и руския император Александър III след провала на режима на пълномощията и Съединението на Княжество България и Източна Румелия, извършено без съгласието на Петербург.

Съществуват различни теории в историческата наука относно причините това да е така.

Някои смятат, че неприязънта помежду им се корени в тяхното общуване през младежките им години. Други считат, че противоречията се дължат на заблуждаващата информация, която императорът получава от руските пълномощни министри в София и от печатните издания в Русия. Така или иначе, те биват такива и това е определящо за българо-руските отношения в разглеждания период.

Организатори на преврата са началникът на Военното училище майор Петър Груев, заместник-военния министър, капитан Анастас Бендерев, и още двама офицери от военното министерство – капитаните Радко Димитриев и Георги Вазов. В заговора участва и руският военен аташе в България, полковник Сахаров.

Снимка: Уикипедия

На 10 август повечето от войсковите части в страната полагат клетва за вярност към новото правителство. То обаче не е добре посрещнато от представители на политическата власт у нас. Председателят на Народното събраие, Стефан Стамболов, заявява, че превратът е незаконно извършен.

Контрапревратът

На 10 август група офицери в Пловдив, начело с командващия Пловдивската бригада подполковник Сава Муткуров, се обявяват срещу преврата. Те получават подкрепата на някои либерали, както и на британското консулство. Установяват контакт с полковете в Пазарджик, Хасково и Стара Загора и започват да концентрират в Пловдив частите, неприемащи преврата и временното правителство.

На 23 август Стефан Стамболов издава прокламация в Търново, с която обявява преврата за незаконен и назначава подполковник Муткуров за главнокомандващ на българската армия. На 24 август 1886 година, започват политически арести на организаторите на преврата. Българските войски навлизат в столицата и задържат по-голямата част от тях. Правителството на Климент Търновски е свалено и се създава нов кабинет с министър-председател Петко Каравелов. Той започва работа за затопляне на отношенията между България и Русия, но категорично се разграничава от политиката на заговорниците.

С помощта на Стефан Стамболов, княз Александър I Батенберг се завръща в България. На 29 август князът пристига отново на българска земя, а същият ден правителството на Петко Каравелов подава оставка.

Александър Батенберг е посрещнат в България на 17 август, но управлението му трае още само 9 дни. След последен безуспешен опит за помирение с руския император, на 26 август той подписва абдикацията си и напуска окончателно България. Властта е поета от регентство, начело със Стамболов.

Александър Батенберг става първият български княз след Освобождението на България, след като е избран от I Велико Народно събрание на 17 април 1879 г. измежду трима кандидати. По време на неговото управление се прокламира и извоюва Съединението на Източна Румелия с Княжество България през 1885 г.

Няколко години след абдикацията князът се разболява. Умира в Грац, Австрия, на 17 ноември 1893 г. след неуспешна операция на апендицит. Останките му са пренесени в София на 24 ноември и са погребани с почит на 3 януари 1898 г. в Мавзолея на княз Александър I, в центъра на столицата.

 

 

 

Добави коментар

Моля попълнете вашето име.
Top Novini logo Моля изчакайте, вашият коментар се публикува
Send successful Вашия коментар беше успешно пуликуван!