Поглед назад: Птицата с моторно сърце, за която няма граници...

08:00, 29 апр 21 / Поглед назад 25 2961 Шрифт:
Ирина Иванова

На днешната дата се навършват 128 години от рождението на голямата българска поетеса Елисавета Багряна.

Тя оставя отпечатъка си в литературната ни исторя с изключително противоречивия си образ. Веднъж появил се, никога вече не може да бъде забравен. Нейната личност е силно обвързана с творчеството ѝ, защото то е огледало на живота ѝ. А критиците определят стила ѝ като съчетание между традиция и модерност. 

Елисавета Багряна, известна сред приятели като Лиза, е родена в чиновническо семейство в София. Още от ранна възраст пише първите си стихове, докато живее със семейството си в Търново. 

На 26-годишна възраст се омъжва за капитан Иван Шапкарев, от когото ражда сина си Любомир. Въпреки че на пръв поглед изглежда сякаш има всичко, необходимо на една жена, остава неразбрана от семейството и мъжа си за любовта ѝ към поезията. Свекърва ù, която е необразована жена с властен характер, следяла всяка крачка на Лиза. Тя я обвинява, че вместо да си гледа задълженията по дома, се занимава с нещо вятърничаво, маловажно и неподходящо. Именно за това Багряна крие тетрадките с творчеството си, а стиховете ѝ са подписани с различни псевдоними. Това обаче я измъчва, защото волният ѝ характер трепти за нещо по-голямо. 

Тя избира да избяга от творческия капан, в който е попаднала, като напуска мъжа си, а синът ѝ остава при него. За решението си Багряна е била силно осъждана от семейството си. А синът ѝ дълги години дори не предполага, че именно известната поетеса е негова майка. Като дете той дори присъства на нейно четене, без да знае, че слуша жената, която го е родила. Семейството му дълго време го лъже, че майка му следва в Париж, за да не знае, че родителите му са разведени. По-късно Любомир разбира, че това е споразумение между родителите му. Едва на 16 години момчето открива истината за майка си, и то по случайност от статия във вестник.

Багряна далеч не е единствената жена на своето време, която престъпва патриархалния ред, но е от първите опитали се да наложат образа на силната жена в литературата. Волната поетеса отхвърля обществените принципи и не позволява да я слагат под непотребни, остарели и неприсъщи клишета. 

През 1921 г. Багряна се включва в литературния живот на София. Сътрудничи във „Вестник на жената“, вестник „Лик“, в списанията „Съвременник“, „Златорог“ и други. Първата ù стихосбирка „Вечната и святата“ излиза през 1927 г., донасяйки ù широко признание и популярност.

През 1925 г. Елисавета се запознава с един от най-изтъкнатите български литературни историци и критици - Боян Пенев. Между тях пламва бурна любов, въпреки че по това време той е женен за не по-малко известната поетеса Дора Габе. Така се заформя един от най-емблематичните любовни триъгълници в литературните среди. Пенев се занимава с въпросите на стихосложението и води семинар по този проблем, а Багряна под негово влияние започва да пише със свободен стих и ритъм. Критикът обаче не се разделя със съпругата си, въпреки че съжителства с Лиза.

Двамата заминават за Франция, живеят в Париж и обикалят страната. Това пътуване вдъхновява младата поетеса да напише стихосбирка „Бретан“. Когато се връщат в България, той е решен да настоява за развод от Дора Габе и да узакони връзката си с Лиза. Нещата обаче не се развиват по план и Пенев умира неочаквано по време на операция. След неговата смърт двете поетеси остават в остра вражда.

По ирония на съдбата новата любов на Елисавета е Александър Ликов, с когото се запознава, когато той е годеник на Дора Габе. Те се женят тайно, а бракът им продължава до 1954 г., когато той умира. 

Обичана и отричана, след себе си тя оставя огромна следа в българската литература. А името ѝ се налага въпреки догматичните присъди на обществото към нея. Поетесата получава редица отличия през дългия си творчески път. Носителка е на златен медал на Международната асоциация на поетите в Рим (1969). Удостоена е и със званието „Герой на Народна република България“ през 1983 г.

Елисавета Багряна умира на 23 март 1991 г., на 98 години. Последното ù пристанище се оказва старческият дом в Горна баня. 

 

***

Важното за теб е на Topnovini.bg! Последвай ни във Facebook, Instagram и Twitter, ела и в групата ни във Viber! Значимите теми и различните гледни точки са още по-близо до теб! Всички са в социалните мрежи – ние също, чети ни!

Добави коментар

Моля попълнете вашето име.
Top Novini logo Моля изчакайте, вашият коментар се публикува
Send successful Вашият коментар беше успешно публикуван.

Реклама