Българите през Първата световна война - от победи до поражение

18:40, 16 авг 22 / Поглед назад 25 1571 Шрифт:
Станислав Бояджиев

Желанието за реванш, завладяло умовете на българските политици след края на Балканската и Междусъюзническата война, е основна причина царството ни да вземе активно участие в Първата световна война. Нашите териториални претенции са към четири балкански държави. Но след редица победи над враговете се озоваваме сред победените. Така твърдението, че войната е хаос и че никога не може да бъде предвиден реда, който ще последва, се потвърждава с така мразения от поколения българи Ньойски договор.

Причините за войната се зараждат тук, на Балканите. Всички в Европа се стремят да се възползват от упадъка на Османската империя и най-вече от важните проливи: Босфора и Дарданелите, чиито контрол още от XVII век е повод за многобройни войни между Руската и Османската империя. И не само между тях. Още Троянската война, възпята от Омир, се е водила за завладяване на проливите. Това е причината и за гръко-персийските войни, а римският император Константин премества столицата на гигантската си държава именно в Константинопол, до Босфора. По-късно Османската империя я прави своя столица и променя името на Истанбул. Лондонската конвенция от 1841 г. забранява преминаването на военни кораби през проливите по време на мир, което най-пряко засяга интересите на Русия. Така войните продължават, а една от тях се оказва освободителна за българите. За наше съжаление, Русия няма нужда от амбициозна, просперираща и силна България, а преди всичко от слаба османска власт. Така славянската империя става враг на България и пръв приятел на Сърбия в региона. До началото на Първата световна война, през юли 1914 г., политическата нестабилност и войните на Балканите водят до определянето на полуострова като „барутният погреб на Европа“. На това географско разположение всяка искра предизвиква взрив и труден за гасене пожар.

Макар след Балканската и Междусъюзническата война България да е дипломатически изолирана, то в началото на войната вече сме желан партньор и от двете противопоставени сили - Антантата и Централните сили. Избираме Централните сили, които ни обещават повече територии след края на военните действия. Преди нас, през 1914 г., Османската империя също се е присъединила. Ставаме известни като Четворен съюз. Противник ни е Антантата (троен съюз между Франция, Британската и Руската империя). Макар и с най-малката армия нашата страна има съществен принос за хода на бойните действия. България се включва в конфликта на 14 октомври 1915 г., обявявайки война на Сърбия. На следващия ден ескадра от кораби на черноморския флот на Русия изненадващо бомбардира Варна, но бързо доплавалите две немски подводници осуетяват последващи атаки.


Снимка: Wikipedia

Първа и Втора българска армия нахлуват в Сърбия. Победоносно изтласкват сръбските части и въпреки лошото време успяват да се присъединят към австро-унгарската армия на 5 ноември, след като сме превзели Ниш - военновременната столица на Сърбия. Така, построеният още през  I век от римляните път, наричан Виа Милитарис или Виа Диагоналис, от днешен Белград до днешен Истанбул, е отворен за войските на Четворния съюз. Отстъпвайки към Косовско поле, сръбските войски са окончателно разгромени от нашите армии. Оцелелите се спасяват в албанските планини. Близо 150 000 сръбски войници от различни албански пристанища са извозени с кораби на Антантата до остров Корфу. Френските и британски части, намиращи се в Сърбия, също са разгромени от българите и се изтеглят в Гърция. Цяла Сърбия е окупирана. Устремът на нашата войска е спрян едва на гръцката граница на 11 декември и то по настояване на съюзниците. Само за два месеца България е постигнала основната си военна цел - завладяването на Вардарска Македония.

През лятото на следващата 1916 г., северната ни съседка Румъния на 27 август обявява война на Австро-Унгария. България няма как да избегне натиска от страна на съюзниците си и след няколко дни колебание на 1 септември обявява война. Още повече, че след последната Балканска война цяла Южна Добруджа е присъединена към Румъния. Българската Трета армия, подпомогната от една немска бригада и две османски дивизии,  разбива румъно-руските сили и завладява „непревземаемата: крепост Тутракан. Армията форсира Дунав, побеждава врага във Влашката равнина и на 6 декември български части влизат в Букурещ. Румънската столица е окупирана, а до края на годината от цяла Добруджа са изтласкани румънските и руските войски. Румъния е разгромена и окупирана в по-голямата си част. Опита с помощта на руски войски през 1917 г. за контраофанзива на румънците пропада. През пролетта на 1918 г. румънците вече нямат възможност да воюват. Принудени са да подпишат сепаративен мирен договор с Четворния съюз на 7 май 1918 г. Преди тях, обхванатата от пламъците на революцията и вече болшевишка Русия, е приключила участието си във войната с унизителен мирен договор, разделяйки се с огромни територии на знаменателната за нас дата 3 март 1918 г. Делегациите от България, Германия, Австро-Унгария, Османската империя и Съветска Русия се срещат в Брест-Литовск. Договорът е предложен от руснаците за да се спре по нататъшно нашествие на Четворния съюз.

Само няколко месеца по-късно България не успява да излезе като победител, въпреки успешните си военни действия. Антантата още през пролетта на 1918 г. пробива Западния фронт и удържа победа над германците. На Южния фронт многонационалните сили на Антантата печелят битката през септември срещу нашата армия при Добро поле и макар и командваните от генерал Вазов наши части да печелят друга битка при Дойран, по-късно са принудени да отстъпят. Дисциплината в армията отслабва и дори се стига до масово напускане на фронта, както и обявяване на Радомирска република. Недоволните се отправят с оръжие към София, но са разбити от юнкери на Военното училище. България подписва Солунското примирие на 29 септември 1918 г. и практически излиза от войната. Цар Фердинанд I поема върху себе си вината, абдикира и напуска България. Османците ни следват и сключват примирие на 31 октомври, след тях Австро-Унгария на 3 ноември. Германия приключва на 11 ноември.

Година по-късно министър-председателят Ал.Стамболийски подписва Ньойския договор между страните от Антантата и Царство България, според който се отнемат Западните покрайнини в полза на Сърбия, а Беломорска Тракия е предадена на Гърция. Задължени сме да плащаме и значителни репарации на засегнатите държави. Според оценки от 1911 г. сумата, която е определена да заплатим, представлява 22% от националното богатство и по този показател е повече в сравнение дори с наложеното на Германия от Версайския договор. Приемаме да отменим задължителната военна служба, както и да лишим българската армия от модерно въоръжение. Съгласно договора броят на военните, както и хората, назначени в полиция и жандармерия, не трябва да надхвърля повече от 33 000 души. Историците определят състоянието на Царството България след Първата световна война като национална катастрофа.

 

***

Важното за теб е на Topnovini.bg! Последвай ни във FacebookInstagram и Twitter, ела и в групата ни във Viber! Значимите теми и различните гледни точки са още по-близо до теб! Всички са в социалните мрежи – ние също, чети ни!

Добави коментар

Моля попълнете вашето име.
Top Novini logo Моля изчакайте, вашият коментар се публикува
Send successful Вашият коментар беше успешно публикуван.

Реклама