СБЛЪСЪК: "За" или "Против" строителството на високи сгради в центъра на София?

17:00, 25 окт 19 / Сблъсък 25 4038 Шрифт:
Topnovini Автор: Topnovini

Този петък анализаторите  Димитър Вучев и Боян Стефанов влизат в схватка по въпроса: "За" или "Против" строителството на високи сгради в центъра на София? Вучев е "за", а Стефанов "против". 

 

                                                                                                                                                             

 

Автор: Димитър Вучев

В периодите преди избори политиците са щедри с обещанията си, като често предлагат както непосилни, така и непрактични мерки, за да спечелят одобрението на хората. Често тези обещания звучат привлекателно, но пропускат основния стремеж на всеки един човек – с всеки следващ ден да има все по-качествен живот. Подобна е ситуацията и с аспирациите за ликвидиране на строителството на високи сгради, най-вече в София.

Картината

София е градът в България, който в последните 10 години претърпя най-бурна и видима трансформация. Столицата вече е отговорна за 40% от брутния вътрешен продукт на страната, което води както до редица ползи, така и до предизвикателства. За краткия от историческа гледна точка период от едно десетилетие градът нарасна с 250 хил. души, колкото към момента официално е населението на Видин, Монтана, Враца, Ловеч и Плевен взети заедно. Всичките тези хора вече са в столицата, като трябваше да намерят своя нов дом. Този ръст поставя София на 14 място в ЕС по население, с почти равен резултат с Брюксел, Прага и Милано.

Възможностите

Вариантите за развитие пред един голям европейски град можем да разделим най-общо в две насоки - разширяване извън пределите на настоящите граници и разширяване към небето (високо строителство). Никой град не избира само единият или само другият вариант, тъй като и двете възможности имат както своите плюсове, така и своите минуси. Крайното отрицание, на която и да е от двете позиции е признак за незачитане на всички аспекти на обективния прочит.

Ползите от високото строителство

Стъпвайки на прочита по отношение на икономиката, плюсовете на високото строителство са безспорни, като това не изисква задълбочен анализ. В рамките на единица площ ние успяваме да изградим повече жилищни или офис площи. По този начин се пести както от разходите за закупуване на терен, така и от административни такси и от строителни материали. Изграждането на едноетажна сграда при всички положения би коствало повече средства от добавянето на още един етаж в строителния план на друга вече планирана. Да, високото строителство е по-евтино строителство и дава възможност на повече хора и компании да имат собствен имот.

Стъпвайки на прочита по отношение на трафика, оценката за високото строителство също е положителна. Нека го онагледим с един прост пример. В града Х има 10 частни фирми, с които компанията Y има бизнес взаимоотношения. От тези 10 фирми 5 са позиционирани в близост до Y, а останалите 5 – в различни краища на града. Комуникацията с първите 5 е лесна, тъй като се случва на пешеходно разстояние и се пестят както разходи от транспорт, така и време – най-ограниченият и съответно най-ценен ресурс. Взаимоотношенията с останалите 5 усложняват и оскъпяват дейността на Y. В резултат, тя или ги губи като клиенти, или реализира по-малка печалба от тях, съответно плаща по-малко данъци. По този начин изгубените ползи са за целия град. Този елементарен и нагледно частен пример дава отговор на въпроса защо Манхатън и Лондонското сити и Хонконг са икономическите центрове на света и всяка компания си мечтае да има офис там.

Стъпвайки на прочита по отношение на екологията, високото строителство също е добро решение. По-малкото застроени площи дават възможност за повече зелени такива. Парковете и градинките са нещо, с което София може да се похвали, но вариантите за увеличаване на тези площи винаги са добре дошли – ползите са за всички. Опазването и обогатяването на природата е цел с дългосрочен хоризонт и е част от бъдещето на следващите поколения.

В заключение

Никой не отрича строителството на ниски сгради – те имат своето място в градската среда, като естетическите им качества често са безспорни. Погледът към бъдещето би следвало обаче да е многопластов и да отчита редица специфики. Те включват и обективното разглеждане на плюсовете, които дава високото строителство. Нека не ги пропускаме.

 

София да бъде европейски, а не азиатски град

Автор: Боян Стефанов


София е уникален град на световната сцена – той е с една от най-древните истории, преплитащи културата и наследството на редица народи. Благодарение на това в нея има такова нещо като „стар град“, колкото и заличаван през последните 70 години да е той. Град, в който можеш да намериш от раннохристиянски храмове, римски останки, до прекрасни къщи в стиловете на ранния 20-ти век. Тази характеристика на града му дава уникалната по рода си възможност да се нареди сред други европейски и световни столици с богатството, което представлява един стар, красив, исторически център. Вместо това захвърляме тази възможност на боклука, превръщайки го в поредния от стотиците градове в САЩ, Китай, Корея, Канада, Тайван и прочее с еднообразен, грозен и напълно неразличим от другите „модерни градове“ на небостъргачи и стъклени грозилища.



На първо място това унищожава автентичния облик на града. Онова нещо, което го прави той да е София, а не поредното копие на Шанхай или Сиатъл. Разходка сред старата част на града прави така, че да усетиш точно в коя част на света и историята се намираш. Това е дело на старите сгради в центъра – на Халите и синагогата, на красивите стари къщички по ул. "Гладстон", на изящното Министерство на земеделието, което в момента бива похлупвано и закривано отвсякъде от еднообразните стъклени чудовища на площад "Македония".

Когато започнеш да натъпкваш в центъра на града всички тези нови сгради ти не само го обезличиваш, но и създаваш една отвратителна мешавица от стари и нови стилове, от изящен неокласицизъм, соц брутализъм и до тях стъклен модернизъм. Градът започва да се превръща в кичозна бутафория, като онази в Скопие, на която всички се подиграваме. Макар и да се фокусираме върху по-дългосрочния аспект – културния и естетичния, не е зле да отбележим в този момент и вкарването на огромен, допълнителен трафик тъкмо във вече препълнения център. Трафик, който увеличава и задръстванията, и замърсяването на въздуха, и шума. Вместо спокоен стар град, като в Прага или Краков, ние ще създадем един претъпкан и хаотичен цирк.


„Рим не е построен за един ден“. Един град, особено столица, следва да се изгражда с мисъл за бъдещето. Някои сгради остават за векове напред, оценени и запазени заради красотата си от бъдещите поколения. Други остаряват изключително бързо – не като катедрали, а като цървули. Такъв е случаят с новите сгради, които се строят в центъра на София – те няма да носят стойността за града ни, която носи къщата на Сърмаджиев до Университета или вече споменатото Министерство на земеделието. Напротив, те ще потискат хората, смачкват ги, унищожават нормалната и уютна градска среда. След няколко десетилетия, вместо в културни паметници и гордост за града, те се превръщат във високи и грозни язви за него, точно като паметника на Съветската армия.

 


София е уникален град с древна история, прекрасна модерна основа през 19-ти и началото на 20-ти век, както и прелестен пейзаж на висока планина. Когато бетонно-стъклената модерност заобиколи красивите сгради в центъра, обезличи архитектурния стил на града и закрие гледката към планината, това просто ще убие неговия дух, красотата и хармонията.


Нека последваме примера на други европейски градове като Париж, Франкфурт и Прага, където центърът и старият град са предпазени от тази участ, а за небостъргачите са отредени специални зони. Нека последваме примера на „Ла Дефанс“ в Париж и бизнес квартала във Франкфурт, който ще ни позволи да имаме и двете – както икономическото развитие на град с множество небостъргачи и бизнес центрове, така и културната и историческа ценност на запазената история в центъра.

 

 

 

 

 

 

 

 

Ключови думи

Добави коментар

Моля попълнете вашето име.
Top Novini logo Моля изчакайте, вашият коментар се публикува
Send successful Вашият коментар беше успешно публикуван.

Реклама