СБЛЪСЪК: Адекватни ли са мерките, взети срещу разпространението на COVID-19?

10:00, 21 мар 20 / Сблъсък 25 5893 Виолета Иванова

 

Заразата с новия коронавирус започна в края на декември от Китай. Три месеца по-късно вече обхваща над 160 държави. Засегнати са стотици хиляди души по света. Опасната болест налага извънредни ограничения в много страни. Засегнат е целият социален живот - хората са призовани да си седят вкъщи, да не излизат, а ресторанти, барове и кина са сред затворените за посетители. Затварят се дори граници. Адекватни ли са мерките, взети срещу разпространението на коронавирус? Помагат ли и трябва ли да бъде направено още?

По темата TOPNOVINI.BG потърси мнението на доц. д-р Атанас Мангъров, директор на детското отделение в Инфекциозна болница и на д-р Иванка Радева, специалисти по инфекциозни болести.

 

                                                                                                                    

 

 

Адекватни ли са мерките, взети срещу разпространението на коронавирус? Какво трябва да бъде направено още?

„Тези мерки са максималното, което може да взема една държавна администрация при това положение. За съжаление, с тези мерки, колкото и да ни се иска, няма как да се овладее инфекцията. Много хора си мислят, че като се затвори всичко и нещата ще се оправят. Само че това е една вирусна инфекция и тя се разпространява по всички възможни начини. Системата никога не може да бъде затворена напълно. В крайна сметка като се тегли чертата ще се види, че мерките не могат да ограничат заболяването“, каза доц. д-р Атанас Мангъров, директор на детското отделение в Инфекциозна болница.

Той даде пример с вируса ХИВ. „Когато се появи имаше предложение болните да бъдат затваряни и изолирани. Даже мисля, че това беше направено в Куба по времето на Фидел Кастро. В последствие се оказа, че тази система не работи“.

Мерките са адекватни. Те са на карантина – неразпространение на вируса от човек на човек и спазване стриктно на карантината от всички до максималния срок. Някои експерти дори казват, че карантината трябва да е 21 дни. Задължително трябва да се карантинират селища, както се извърши на цели държави“, смята д-р Иванка Радева, специалист по инфекциозни болести.

Как да се пазим? Помагат ли маските и ръкавиците, дистанцията между хората? Трябва ли по-строги мерки?

Доц. д-р Мангъров казва, че мерките са елементарни. За хората в напреднала възраст – да си седят вкъщи и да избягват контактите с други хора. Второто много важно нещо е, да се спазва елементарна лична хигиена – ръцете да се мият с вода и сапун. Може да се използват и дезинфектанти, но самото миене с вода и сапун е достатъчно.

„Тези мерки трябва да бъдат съсредоточени към най-възрастните. Всички могат да бъдат затворени, предприятията да спрат да работят, но това ще има огромни икономически последствия, които няма да могат да бъдат съпоставими с получаваните ползи“, смята той.

„Всички екологични проблеми на земята биха се решили, ако човечеството изчезне, но това не е решение“, категоричен е доц. д-р Мангъров.

За д-р Радева най-важното е спазване на дистанция между хората, да не се контактува на близко разстояние. При по-близки контакти трябва да се носят маски и ръкавици. Тряба да има дезинфекция на всички плотове. „И най-важното – засилване на личната хигиена. Колкото се може по-често трябва да си мием ръцете. Но не прекаляване. Най-доброто миещо средство е сапунът, но не течния сапун, а този, който е в твърдо състояние“, категорична е тя.

Да си останем ли вкъщи както призовава Националния оперативен щаб за борба с коронавируса?

„Ако има кой да ви храни – да. В извънредно положение трябва да се спазват указанията на кризисния щаб. Но едно са желанията, друго са възможностите“, казва доц. д-р Мангъров.

Д-р Радева е категорична, че трябва да си седим у дома и да не излизаме. „Максимално всички хора да бъдат ограничени. И държавата взима мерки за ограничаване на контактите. Това ще струва много. Не само на българския народ, но и на целия свят. Но по-добре да запазим живота си, отколкото да помислим на първо място за финансовия колапс, който ще настъпи след тази пандемия“, казва тя.

Прогнозируем ли е пикът на заразата?

„Най-близката аналогия, която може да се направи е със случилото се в Китай. Там нещата започнаха в края на декември миналата година и продължиха през януари, февруари и март. Вижда се, че сега започва да затихва. Новооткритите случай са много малко, дори има дни, в които няма нито един. Това най-вероятно означава, че епидемията затихва. Хубаво е човек да си мисли, че това е в резултат на всички тези драконовски мерки, които бяха взети от китайското правителство, но всъщност най-вероятната причина е, че има вече достатъчно голям процент преболедували хора. Този процент би трябвало да е достигнал вече 70%, и хората вече имат антитела срещу вируса. Те са го изкарали, като в огромната част от случайте, те са го изкарали безсимптомно“, заяви доц. д-р Мангъров.

„Всъщност това е което у нас се случва всяка година по време на грипната епидемия, където също се наблюдава едно такова вълнообразно протичане“, казва той.

По думите му, когато времето се затопли се променя епидемиологичната обстановка. Хората не се събират в затворени пространства, децата спират да ходят на училище. Епидемиологията на това заболяване е същата като на грипа. „Както през лятото няма грип, така може да се очаква, че ще се случи и с този вирус. Но това са очаквания“, допълни д-р Мангъров.

„Времето, когато се разпространява този вид вируси, е напълно удачно. Твърде е възможно, когато се обърнат климатичните условия да настъпи спад на това вирусно заболяване. Но в момента в Азия отново има покачване на заболелите. Там сега е над 30 градуса, а има отчетени повече заболели, отколкото предните 25 дни“, заяви от своя страна д-р Радева.

Тя очаква пикът да е през април. „Ако не спазваме режима на ограничение. Но ако спазваме режима на ограничение и максимално затворим болните и вирусоносителите, то тогава може и да очаквам към края на май пикът на заболяванията да спадне значително“, казва тя.

Поведението на англичаните за подражание ли е или не?

Според д-р Мангъров винаги, когато се прави нещо, трябва да се прецени кава е ползата и какво ще ни струва. „Ако се окаже, че цената на нещото е по-висока от ползите, то трябва да си зададем въпроса доколко има смисъл да го правим. Все пак епидемиологията е наука, инфекциозните болести също и тяхното разпространение е известно. Когато се вземат мерки би трябвало да се изхожда от позициите на науката“, заяви той.

„Аз мисля, че тъй като климатът и температурата там са по-ниски, може до някъде да забави разпространението на вируса. Но, когато стане един по-голям пик и разпространение, мисля че и те ще стигнат до сериозни ограничения, както е по света“, каза д-р Радева.

Да очакваме ли сценарий като в Италия и при какво положение?

Според д-р Мангъров това, което се случва в Италия, е на практика същото, което се е случило през 2002-2003 г. по време на епидемията от SARS. „Тогава в Торонто по необясними причини имаше изключително силен взрив на заболяването. Заразиха се и умряха много хора. При всяка епидемия има места, където има много висока интензивност на епидемията и други, където интензивността не е толкова висока“, обясни той и добави, че това са случайни събития и за съжалние се случават.

„У нас такъв сценарии може да очакваме, но е малко вероятно“, смята д-р Мангъров.  

Надявам се да не се стигне до това, защото италианците не взеха още в началото на разпространението строги карантинни мерки. Това доведе до такъв голям пик на болестта“, каза д-р Радева.

„Това са вируси. Никой не може да каже, това е пандемия“, добави тя.

За да коментирате, е нужно да влезете в профила си или да се регистрирате.

Най-нови Най-четени Най-коментирани

Анкета

За или против сте да бъде създаден Икономически кризисен щаб?

Всички анкети

Моля, изберете един от посочените отговори

Резултати 41 гласа

Гласуването за дадена анкета е възможно веднъж на всеки 24 часа.