La République, de retour! (Република, назад!)

Историята ясно показва, че френските революции, никога не завършват добре – за всички. Последните седмици, обаче, във Франция упорито се опитват да си спретнат нова мини-революция, като дори се стигна до убити и ранени.

Как всъщност се стигна до „жълтите жилетки“

Върху протестите на жълтите жилетки се упражниха редица политици от всякакъв калибър, най-често разглеждайки ги, като възможност да им придадат нюанси, които ги облагодетелстват. Чухме редица обяснения, които варираха между това, че протестиращите са „крайнолеви“ до това, че са „крайнодесни“. По традиция, обаче, във Франция нещата никога не са толкова прости, а повечето от проблемите, които сега избухват са заложени отдавна.

Катализаторът на общественото недоволство беше покачването на таксата върху горивата, които и без това се повишиха с над 20% през отминаващата година. Ако в България, се породи недоволство от цената на самите горива, то във Франция правителството на Макрон реши да сипе още сол в раната, като въведе екологични такси, в името на неясни ползи, в съответствие на безполезни документи, като „Парижкото споразумение“, което президентът на САЩ, например, предвидливо напусна.

Както често се случва, с подобни социални протести, те бързо прераснаха от протест на предимно средната класа, засегната най-пряко от горните мерки в брожения, изразяващи нова и доста широка гама от искания. Искания, които изразяват огромните проблеми натрупани и заложени в последните 30 години.

Франция е болният човек на Европа

Огромната и раздута социална система, изключително високото данъчно облагане правят каквито и да е реформи и промени изключително опасни за политиците – особено за политици с одобрение от 18%, което е рекордно ниско, заедно с това на Франсоа Оланд, чийто министър Макрон беше.

Макар и голяма за европейските стандарти, френската икономика страда от социалните разходи, а новите искания на протестите за повишаване на минималната заплата и намаляване възрастта на пенсиониране. Това ще доведе до още по-ниска Конкурентоспособност в държавата, в която само данъчното облагане е по-дълго от „Война и мир“.


Les Misérables


Макрон беше промотиран като антисистемен играч във Франция – страна, в която разделението между политическата класа и населението е зловещо и една от основните причини за недоволството. Съвсем друг е въпросът, как един доскорошен министър може да е „антисистемен“ играч. Основните му конкуренти също бяха такива – Меланшон и Марин Льо Пен.

В кампанията си Емануел Макрон и неговата партия La République En Marche! (Република, напред!) сееше популизъм и сега вече жъне протести (по Мартин Табаков).

Единственият „нормален“ кандидат Фийон беше на практика отстранен с корупционни скандали малко преди изборите.

С последната си реч Макрон на практика „даде задна“ опитите за реформи – и добрите, като тези, целящи повишаване конкурентоспособността на френската икономика и намаляването на социалната държава, така и лошите (споменатите вече безполезни екотакси).

С това, той доказа, че политиката „нямалявонямадясно“ е безсмислена – без своя цел, без обяснение и най-вече без кураж да удържи на революционните настроения. В условията на ужасяващ дефицит на лидерство в Европа, рекламираният широко от либералните медии като „Новия лидер на Европа“, „Истинският лидер на Свободния свят“ се провали във всяка своя инициатива.

Нещо повече – докато говори за „Единна Европа“ и  ценностите на глобализма на единия ден, на следващия точно Макрон разделя Европа на две – с мерки, които на практика убиват цели сектори в държавите от Източна Европа.

Разбира се, винаги може да е и по-зле – например Меланшон, който е откровен комунист. Но с действията си, нищо чудно Макрон да докара точно такива на власт.

Франция и Европа имат нужда от силни лидери, а не просто поредните самозабравили се кукли на конци, които не вярват в нищо, не чуват нищо и най-вече – нямат куража да отведат нищо до завършек.

Средната класа имаше своите справедливи искания и те се изпълниха. Но между тях умря и цялата надежда за Франция да постигне някаква промяна. Защото, когато политическият елит най-накрая се вслуша в исканията на народа, обикновено е твърде късно – когато е La république à genoux (Република на колене)

 

 

Използвани материали:

Линк 1 | Линк 2