Във вторник Тереза Мей претърпя най-голямото парламентарно поражение в историята на камарата на общините (по ключова тема). Загуби с 230 гласа гласуването за приемането на договорена от нея сделка за излизане на Обединеното кралство от Европейския съюз. Въпреки това, Мей оцеля на твърде скоро предизвикания вот на недоверие от Джереми Корбин, макар и с доста крехка преднина.
Защо сделката не беше подкрепена?
Причините за това са многобройни – на първо място Мей задейства член 50 от Лисабонския договор без въобще да е наясно, какво точно иска да постигне със сделката за Брекзит.
Вместо да използва това време конструктивно Тереза Мей реши да свика избори, които вместо да и дадат така желаното пълно мнозинство, докараха консерваторите до унизителни коалиционни споразумения и на практика излязоха в по-лошо положение отпреди тях.
След това държеше „на тъмно“ дори част от своите министри за това, какво точно се случва с въпросните договорености. Първия резултат на това беше „планът Чекърс“, който беше категорично отхвърлен не само от Брюксел, но и от собствената ѝ партия. Последваха оставки на част от правителството.
Мей продължи да води преговорите в същия стил и постигна „най-добрата възможна сделка“ не само по-нейните думи, но и по думите на представителите на Брюксел. Което винаги е повод за притеснение.
Оказа се, че „Новата сделка“ за излизане от Европейския съюз е повече сделка, отколкото „за излизане“. На първо място британците ще трябва пряко да платят на ЕС 39 милиарда лири. Обединеното Кралство остава в митническия съюз, а Северна Ирландия остава подчинена на европейските директиви, поне докато не се договори последващо търговско споразумение. Евентуално. Може би. Именно неясните и оставени за договаряне „после“ търговски клаузи, за които Мей дълго твърдеше, че ще постигне легално невъзможни неща от тип „и вълкът сит и агнето цяло“
Какво следва оттук нататък?
Времето до 29 март (когато Великобритания трябва да напусне Европейския съюз) е твърде кратко за договаряне на нова сделка и съмнително за издействане на нови отстъпки. Ако е допусне прецедент и член 50 се удължи е възможно – на теория – да бъде договорена нова сделка. На практика едва ли Брюксел би бил особено отстъпчив, а Мей вече губи все по-скоростно подкрепа не само сред коалиционните си партньори, но и вътре в самата консервативна партия. Там преговорите нямат да бъдат по-леки.
По-лошото на подобен прецедент е, че ще допусне срокът на се удължава безкрайно и Брекзит никога да не се случи – на практика, дори половинчат, както се опита да го направи Тереза Мей.
Защо нов референдум би бил пагубен
Брекзит беше символ на недоволните от зависимостта на Брюксел, от загубата на работни места, от взимането на решения за миграция от някъде другаде. Той беше вик за помощ повече, отколкото някаква реална политика. Дали свикването му беше грешка е друга тема, дали основния проблем на Британия са мигрантите допускани от ЕС или тези от собствения им commonwealth – също. Инох Пауъл ги предупреди много, много отдавна. Дали загубата на работни места се дължи само на ЕС с безумната политика на ограничаване с безумни регулации на собствения бизнес, докато цялото производство се изнася в Азия пък е съвсем трета тема.
Резултатът от референдума е ясен, макар свикването му по-скоро да беше грешка. Всеки последващ референдум би предизвикал нещо по-страшно от гражданска война – тотална загуба на вярата в демокрация – вяра, която е доста поразклатена напоследък. Референдуми „до дупка“ и до „пълна победа на здравите сили“ с „точен резултат“ – резултат дирижиран и искан от неизбрани елити ще унищожи илюзията за демокрация.
Мей вероятно ще остане в историята като провалил се политик – в крайна сметка решението да се постави „римейнър“ да оглавява сделка за излизане от ЕС беше огромна грешка. Все пак тя има едно основно предимство – поне не е Джереми Корбин.
Най-тъжното обаче е, да гледаш как същества като Юнкер и Ги Верховстад действат и се изказват от позицията на силата, като върховни властници приемащи васалните си феодали.
Дори само това би било достатъчно британците да поискат да изпият горчивата чаша до дъно и се готвят за твърд….Брекзит.