Три спасителни стъпки за „Демократична България”

БГНЕС

 

В понеделник евродепутатът Светослав Малинов обяви, че „Демократична България” призовава цялата „демократична общност” за общо явяване на предстоящите евроизбори – с единна листа. Стана ясно, че се отправят покани към СДС, ДБГ и други десни формации. Предложението дойде дни след като в парламента бяха гласувани поправки в Изборния кодекс, една от които на практика обезсмисли преференцията.

На пръв поглед изглежда, че именно ликвидираната преференция е причината за този призив. В една коалиция, чиито реалистичен потенциал е за един депутатски мандат, който стане водач на листата, той печели. А избирателите на другите партии ще бъдат силно демотивирани, тъй като не се вижда реална възможност техен кандидат да измести водача.

Само че проблемите на „Демократична България” бяха видими още преди промените в Избирателния кодекс. А сега, когато от ПП ГЕРБ дадоха заявка за връщане на преференцията, е още по-наложително да се обърне внимание на другата страна на нещата.

В действителност, обезсимлянето на преференциалния вот не създаде проблем на ДБ, а само задълбочи вече съществуващия – недостатъчната мотивация на привържениците на трите партии в нея да подкрепят общата листа, и оттам несигурното вкарване на евродепутат. А без реализиране на поне един мандат, цялата идея за обединението между ДСБ, „Да, България” и „Зелените” ще се компрометира сериозно.

Основният повод за притеснение всъщност е провала на предварителните избори на „Да, България”. Провал количествен и качествен. Който носи след себе си много въпросителни и допълнително обезкуражава потенциални гласоподаватели на коалицията. За какво става дума?

Въпреки масираната (в социалните мрежи, а и не само) кампания, участвалите в предварителния вот (онлайн, в цялата страна и дори в чужбина) се оказаха... над два пъти по-малко в сравнение с далите гласа си за Прошко Прошков на предварителните избори на Синята коалиция през 2011-а година (само в София, при това чрез разходка до изборна секция). За сравнение с вота, даден тогава за Светослав Малинов, даже е неудобно да се споменава. Отгоре на всичко, освен реално участвалите малко под 6 хиляди души, още приблизително толкова български граждани са свалили апликацията за гласуване, но въпреки това не са намерили за нужно да я използват (макар да имаха на разположение цяла седмица). Нещо като „много исках да гласувам, ама нямах желание”.

Ако продължим аналогията с Прошко Прошков от 2011-а, то тогава „синият” кандидат  увеличи около 4 пъти гласовете си на същинските избори, в сревнение с предварителните. Тоест, по тази логика се очаква приносът на „Да, България” на изборите през май да бъде около 25 хиляди гласа. Крайно недостатъчно за преминаване на бариерата (не знаем в каква кондиция е ДСБ, приносът на „Зелените” едва ли ще бъде по-голям).

Още по-неприятното е, че тази ниска активност компрометира самата идея за въвеждане на електронно гласуване (на която от „Да, България” са сред най-гласовитите застъпници).

Качественият провал пък се изразява в подреждането на листата на „Да, България”. За да бъде една предизборна листа атрактивна, тя следва да се оглави от висок, добре сложен, бял, хетеросексуален мъж (на тези условия отговаря Емил Георгиев), следван от млада, сексапилна жена (Цвета Дряновска) и възрастен, солиден експерт (Велизар Шаламанов). Едва след това идва ред на „по-екзотичните” кандидати и на представители на различни малцинства.

Само че листата бе подредена по друг начин. И ако за първото място на Стефан Тафров има обяснение (сериозен бекграунд и разпознаваемост извън тяснопартийното ядро), то няма обяснение защо Велизар Шаламанов бе пратен на 4-о място, Емил Георгиев на 5-о, а Цвета Дряновска на 6-о. За сметка на... (тук ще си замълча по етични причини, но прогнозирам, че подобна подредба ще изиграе много лоша шега не само на „Да, България”, а и на цялата коалиция).

Положението изглежда тежко, макар да не е напълно безнадеждно. Затова обаче трябва да се направят три много важни стъпки.

 

Привличане на СДС в коалицията.

Настоящият състав има нужда от разширяване, но не самоцелно, „на кило” и с всякакви абревиатури. И преди съм писал за синергичния ефект, когато СДС и ДСБ се явяват заедно, но пак ще повторя: това винаги е много важен, положителен сигнал за десните избиратели. СДС сам по себе си може също да е „залинял” електорално, но тук се гони не само ядро, а и периферия. Докато ДБГ например, е спорно дали изобщо все още води след себе си каквито и да било избиратели. От останалите формации в този спектър, смисъл има единствено от привличането на БДФ (да, и те нямат съществен електорат, но поне имат опитни активисти, а това в изборния ден е от много голямо значение; да не забравяме също, че БДФ с присъствието си затвърждава десния профил на формацията, а това в случая с ДБ е доста разклатено).

 

Поставяне на Светослав Малинов за водач на общата листа.

„Да, България” трябва да направят крачка назад и да оставят нещата в ръцете на онези, които са по-маясно с политиката. С Тафров начело не се вижда как ще се привлече периферия (твърде много му личи не само сексуалната ориентация, а и прихическата неустойчивост), докато Малинов все пак запазва одобрението на мнозина десни избиратели. Освен това, да не забравяме, че Малинов е единственият действащ евродепутат на коалицията и лишаването му от водаческо място би се приело като сигнал, че партиите в нея не са удовлетворени от работата му в Европейския парламент. Как тогава ще се привличат допълнителни гласоподаватели?

 

Ясно и категорично заявяване (от страна на всички парти в ДБ), че коалицията ще изпраща евродепутат(и) само и единствено в групата на ЕНП. Задължително, ако искат да съхранят доверието на десните избиратели. За десните хора в България това е от огромна важност. Онези десни, които предпочитат ЕКР, така и така ще се преориентират към гласуване за Ангел Джамбазки, и в този смисъл те отдавна са „изгубена кауза” за ДБ. Но останалите няма как да бъдат привлечени без ясен и недвусмислен сигнал в тази посока.

 

Три задължителни стъпки, черз които може да се съхрани доверието у десните хора. Ако бъдат изпълнени, те  могат да доведат до успех на евроизборите (или, ако и те не доведат, значи положението е било вече неспасяемо). Алтернативата е това, което виждаме в момента. И което сочи пътя към пропастта.