Има лидери, дори вождове, които водят народи и провеждат политики, чиито автори са самите те или следват политиките на авторитети от миналото. Но има и слуги на народа, които сляпо следват волята му. Политик от такъв тип е Тереза Мей. Не е изненада, че дори речникът и се промени - започна да нарича депутатите патриоти. На някои това може да се стори за добро, но ето къде изведе патриотичното премиерско управление Великобритания.
Известна е позицията на Мей през 2016 г., когато се проведе референдумът в Обединеното кралство, а именно: за оставане в ЕС. Последва пълен обрат във вижданията и след резултатите и заставането и начело на правителството на Великобритания. С лекота представителят на консерваторите направи резкия завой и даде пълна газ в посока на народната воля за напускане на нежеланата компания в ЕС. "Да си върнем обратно контрола" - бе лозунгът на националистите, който поляризира настроенията в страната. Не успя да ги спре дори убийството в Йоркшир, където малко преди вота, 41-годишната Джо Кокс - депутат, агитираща за оставане в ЕС, съпруга и майка на две деца, бе простреляна 3 пъти и наръгана многократно с тридесет сантиметров нож от мъж с крясъците: "Великобритания над всичко". Познат и тук лозунг, във варианта: "България над всичко", често употребяван от нашите националисти и дори от евродепутата Ангел Джамбазки.
Правителството на Мей взе активно участие именно в това "над всичко" и дори на моменти водеше процесите. Поредицата от провали в Парламента, както и на изборите, не разколебаха упоритостта на министър-председателя. Свидетели сме на праволинейна политика в служба на поставената от народа цел – излизане от ЕС. Нито блатото, в което затъна управляващият елит на най-старата демокрация, нито оставките на министри, нито противоречията в собствената и партия не я разколебаха. Никакво впечатление не и направи промяната в обстоятелствата, разкритите впоследствие лъжи на националистите, както и призивите за нов референдум. Сякаш ако бе насрочен такъв, се очакваше някой друт, а не същият този народ да гласува. Не обърна никакво внимание на изумлението на европейските лидери и многократните им призиви най-после Великобритания да реши какво иска, защото всички научихме какво не иска: не желае да бъде част от ЕС и не желае това споразумение за напускане. Друго обаче не се предлага и остава напускането без споразумение, което също е нежелано. Ситуацията е подходяща за поведение в пубертета, но някак си не отива на родината на съвременната демокрация.
След поредица от разнообразни поражения в Парламента, Тереза Мей избра тактиката на отлагане гласуването на споразумението за оттегляне. Манипулациите с графика обаче и донесоха нови поражения. Страхът, от излизане без сделка, не успя да мотивира в такава степен депутатите, че да приемат споразумението с ЕС. И така се стигна до етап, в който отлагането е крайно наложително за Великобритания. Въпросът е дали същото важи за останалите страни в ЕС? И дали ще се намери достатъчно прагматизъм, за да се даде още време на Обединеното кралство, за да се лута като водно конче над блатото на колебанията? Във всички случаи, репутацията на Лондон е срината и виновниците са известни. Мей иска да се проведе трето "значимо гласуване" до 20 март, като последно усилие за приемане на споразумението с ЕС преди крайния срок. Може би и още едно на 28 март? Сега се очаква заплахата, че излизането на Великобритания може да не се случи изобщо, да убеди твърдоглавите брекзитъри, които са гласували против сделката, да я върнат. Така резултатът от дейността "слугата на народа" може да доведе до три вероятни сценария: сделка в последната минтута, консумирана евентуално на 30 юни; без сделка на 29 март; дълго мислене върху самата идея за Брекзит.
Дали британците ще имат за последното търпение, не е ясно. Както не е ясно какво и особено докога!, ще трябва другите да изтърпят тази ситуация в ЕС. Миналата седмица европейски лидери, изказващи се по проблема Брекзит: Емануел Макрон от Франция, Марк Рът от Холандия и Педро Санчес от Испания, бяха твърди в позицията си. Съгласието за отлагане на 29 март е само в случай на представена основателна причина като втори референдум, избори или нашествие от Космоса. Раздразнението в ЕС вече сериозно личи и е свързано с предстоящите през май избори за нов Европейски парламент. Най-добре го изрази лидерът на либералите в ЕП, Ги Верховщад: "Удължаване на срока, но ние сме пред избори и те са важни. Искате да отвлечете вниманието от реалните потребности и реформи, от които се нуждаем. Искате вниманието да е към вас, за да може Фараж да продължи мръсната си работа - да руши ЕС. Но това е, което ние не желаем. За какво ни е удължаване? Без да е ясно ЗАЩО? Парламентът да каже ЗАЩО и за какво? Това е много по-малко амбициозно от самата сделка, но и това го няма. Три години!".
Очевидно е, че неяснотата вече става нетърпима. Парламентът все повече поема контрол, а противоречията не отслабват. Единствената сигурна прогноза, че за Мей текат последните дни на премиерския пост, не е утешителна в светлината на бъдещите отношения между Великобритания и Европейския съюз.