Силен ход ли е обявяването на Радан Кънев за водач на листата на „Демократична България” за изборите за Европейски парламент през май?
На пръв прочит – да. Или поне със сигурност е по-силен ход в сравнение с номинирането на Мария Габриел за водач на листата на ГЕРБ. Eвробюрократка, при това с чуждестранна фамилия (особено дразнещо за традиционалистки настроения десен избирател), за която е трудно да се досетим какво точно направи за един мандат като еврокомисар. И която е твърде вероятно да бъде „изядена с парцалите” от Елена Йончева в един пряк телевизионен дебат. Но все пак, да изчакаме развитието на предизборната кампания.
От гледна точка на реалностите, Радан Кънев е подходящата фигура, приемлива и за трите партии в коалицията. От една страна, той винаги е бил поддръжник на взаимодействието между „традиционната десница” и „Зелените”. От друга, в продължение на цяла година (2016-а), бившият лидер на ДСБ работеше за и се надяваше на стратегическо сътрудничество със средите, които сформираха „Да, България” (това, че те накрая го предадоха и се явиха самостоятелно на последните парламентарни избори, е отделен въпрос). От трета, партийният актив на ДСБ следва да е доволен, че техен човек е начело на листата – ако се стигне до евромандат, той почти сигурно ще е за водача.
Като председател на ДСБ, Радан Кънев водеше формацията на пет вота. Два от тях бяха успешни – евроизборите през май 2014г. и парламентарните през октомври същата година. Един беше частичен успех – местните избори през 2015г. бяха успех за Реформаторския блок, но в частност за ДСБ резултатите бяха незадоволителни. Има и два провала – президентските избори през 2016г. (Трайчо Трайков бе едва шести с 5.87% от гласовете) и парламентарните избори през 2017г., когато „Нова република” не успя да премине 4-процентовата бариера. Сякаш фифти-фифти, но чисто хронологично провалите са по-скорошни от успехите.
Като цяло, Кънев остави противоречив актив в политическата история. Първоначално, успя да реанимира „старата десница” и благодарение на усилията му тя се обедини в Реформаторски блок, чрез който отделните партии възкръснаха политически след апокалипсиса от 2013г. Успя също така да вкара обединението във властта, докарвайки преговорите с ГЕРБ за коалиционно управление до хепиенд. Впоследствие обаче, авантюристичното му поведение в каря на 2015а-а и началото на 2016-а година (излизането в опозиция и най-вече разцепването на Реформаторския блок) доведоха партията му до незавидното положение, в което тя се озова преди две години. Интересно, кое ще надделее в съзнанието на потенциалните избиратели?
Не бива да се подценява (нито пък да се надценява) фактът, че номинацията на ДСБ за евролистата бе не Радан Кънев, а Светослав Малинов. Подмяната на волята на десебарския актив е възможно да повлияе на мотивацията на някои партийни членове.
Основният проблем с тази номинация обаче е друг.
„Демократична България” е идеологически разнородна коалиция – една лява партия („Зелените”), една упорито оттклазваща да се самоопредели, но с външни признаци също на лява партия („Да, България”) и една партия с доскоро дясна физиономия, която все повече избледнява, но, предполага се, с все още преобладаващо десен електорат (ДСБ). Именно от основния представител на ДСБ в листата се очаква да бъде дясна и консервативна „противотежест” на ляволибералните тежнения, идващи от другите две партии.
Светослав Малинов можеше да бъде такава „противотежест”. Настоящият евродепутат е утвърдил се във времето консерватор. Вярно, в голяма степен „опитомен” от „либералния консенсус” в Европейския парламент, но все пак консерватор. Докато Радан Кънев далеч не е с този идеологически профил. Стартирал политическата си кариера като човек „вляво от центъра” (по собствените му думи), завил доста надясно през годините до последните парламентарни избори през март 2017г., но след това започнал да се връща към лявото или поне към центъра.
В листата на „Демократична България” не се вижда кандидат, който да импонира на десния, консервативен избирател. Нито Радан Кънев, нито Стефан Тафров, нито Албена Симеонова (останалите места още не са обявени, но дори и сред тях да попадне някой консерватор, едва ли той би имал шанс да измести водещите лица чрез преференциален вот).
Официалната версия за оттеглянето на Малинов е гафа с пропуснатото гласуване за отлагане на пакета „Мобилност 1”. Но дали не е имало и натиск от другите две партии, за които Малинов е твърде десен и консервативен за техния вкус?
Прагматично погледнато, ходът с Кънев начело може и да донесе успех. Но това ще бъде с цената на отказ от „дясното”. Защото в този си вид, „Демократична България” се превръща изцяло в ляволиберална формация.