Коментар на Васил Василев, Faktor.bg
Пореден обществен скандал с политически привкус се заформя около предложението на ГЕРБ машинното гласуване да отпадне още на предстоящите местни избори. Идеята се приема нееднозначно от обществото, а основни опоненти на управляващите застанаха на нож срещу това решение. Доводите им са, че по този начин се спъва независимият изборен процес и се създава опасен прецедент, който ще блокира всякакви опити за промяна на модела на гласуване.
Ясни са доводите на ГЕРБ - на последните избори малцина са гласували машинно, а този метод е изключително скъп. Видяхме и кой говори от редиците на управляващите – депутатите Анна Александрова и Александър Ненков.
Но на този фон изключително интересно, притеснително и подозрително е „оглушителното” мълчание на друг важен член на ГЕРБ. Човекът, в чиито ръце е поверена организацията на изборния процес в последните години. Да, става дума за Томислав Дончев, но видимите стрели на атаките днес са насочени неоснователно срещу парламента и депутатите, а не срещу ресорния вицепремиер.
Томислав Дончев е изправен отново пред наистина сложна ситуация, която се опитва с мълчание да размие и оттласне отговорността от себе си. От една страна, още в началото на годината премиерът Борисов поиска повече видни кадри на ГЕРБ да защитават управленските тези и идеи публично. От друга страна - Дончев вече бе осветен като едно от крилата, искащи повече власт в рамките на партията. Всъщност и той самият не крие тези си амбиции.
Освен всичко, вицепремиерът започна да търпи негативи и от дейността си. Опитите му да се позиционира чрез политическо говорене по темите за пътната безопасност и проблема между българи и роми в Габрово претърпяха крах. Нещо повече - вицето на Борисов бе освиркано в родния си град. Жителите на Габрово бързо забравиха постигнатото от Дончев в качеството му на кмет и това е обяснимо - направеното от ГЕРБ в национален мащаб е много, но това е нормалната активност, която обществото изисква. И затова гражданите искат все повече реално съвършена работа, и стават все повече недоверчиви към кухи и общи философски фрази и схеми. Колкото повече получават гражданите, толкова по-малко ще ценят политика и ще изискват още повече. И отново идва момент, в който хората ще обръщат внимание на принципите и правилата.
Те до голяма степен са въпрос на философия. И точно тук уж е силата на Томислав Дончев - във философията. Поне такъв е наложеният му обществен образ.
От скандала с проваленото машинно гласуване вицепремиерът за пореден път иска да се спаси, избягвайки говоренето по щекотлива тема. По тази схема той остана на сянка и когато гръмна аферата с далавери в НДК по времето на Мирослав Боршош. Има време, съдът ще реши какви са отговорностите на вече бившия шеф на НДК. Но Дончев остана сух от скандалната ситуация и не понесе никаква отговорност, въпреки, че е бил принципал на Двореца по това време.
Цялото мнение вижте тук