Най-студеното място във Вселената

1

В Космоса е много мразовито. Изчислено е, че в празно пространство, далече от звезди и други топли тела, температурата е около -270 С. Колкото и вледеняващо да звучи, температурата е достатъчна за да замрази на Земята Водород (H) , градусите са 2.7 над абсолютната нула. Това е най-ниската теоритично възможна температура, по скалата на Келвин (-273.15 С), която едно тяло може да има. Състояние, характеризиращо се с нулева ентропия, т.е. липса на движение на атоми и молекули. Смята се, че на практика е непостижимо. Причината за това да е по-топло във Вселената е космическият микровълнов фон. Тази радиация, покриваща почти всяко пространство, съдържа топлина, която влияе върху цялостната температура на Космоса. Това означава, че по-студено от -270 С, е почти невъзможно да се постигне. Почти.

В съзвездието Кентавър, разположено в Южното небесно полукълбо, на около 5000 светлинни години от Слънчевата система, се намира мъглявината Бумеранг, звезден облак от прах, газ и плазма, изхвърлян от умираща звезда. Интересното за въпросната небула (мъглявина) е, че учени са измерили температурата, която е от половин градус над абсолютната нула. Това прави Бумеранг най-студеното познато място във Вселената. Мъглявината крие и други загадки и е възможност за учените да изследват: как умират звезди, как се формират галактики, какво предизвиква космически експлозии и дори откъде произлиза животът. Но защо Бумеранг може да даде отговори на тези загадки? Преди да се спрем на този въпрос, трябва да се разбере какво точно представлява мъглявината и откъде произлиза или с други думи, как умира една звезда.

Смъртта на една звезда започва с нейното разширяване, достигащо размери, наподобяващи тези на Слънцето. Когато тялото достигне нестабилна точка в този процес, започва отделянето на газове, подобни на тези в мъглявината Бумеранг. По време на трансформацията, звездата изстива и се превръща в червен гигант. Температурата на външния слой на звездата пада достатъчно ниско и молекулите от газ се събират толкова близо една до друга, че образуват частици прах. Вътрешната радиация на звездата ги изтласква навън, заедно с отделените газове, като по този начин се образуват огромни облаци около тялото. Ултравиолетовата радиация нагорещява газа, което го прави блестящ, но също и премахва електрони от атомите в облаците. Този процес се нарича йонизация и резултатът от него е създаването на небула. В същото време, умиращата звезда се разпада и достига последния си стадий - бяло джудже. Смъртта на подобно тяло има важна роля в зараждането на живот. Елементи като Въглерод (С), Кислород (О) и Желязо (Fe) са често срещани в ядрата на звезди. В процеса на умиране, тези молекули и атоми се разпръскват из Космоса, което може да е довело да зараждането на живот на Земята. Дотук добре, но с какво се отличава най-студената мъглявина?

Бумеранг все още не е небула, защото звездата ѝ все още не е йонизирала обграждащите я газове. Този междиненен стадий дава възможност на астрономите да изучават преминаването на тяло от червен гигант в мъглявина, все едно да се проследи случващото се в пашкул, преди да излезе пеперуда. Интересно, но това не обяснява защо Бумеранг е толкова студен. Д-р Рагхавендра Сахай, астроном от НАСА, който пръв забелязва мъглявината през 1995 г., обяснява, че скоростта, с която изтича газът от умиращата звезда, е причината за ниската температура. Газът изстива при разширяване и, ако процесът се случва толкова бързо, колкото при Бумеранг (десет пъти над измерената средна скорост при други подобни тела), изключително ниски температури са постижими. Огромното количество газ не дава възможност на радиацията от Космоса да увеличи градусите, което прави мъглявината още по-студена. Теоретично обаче не е възможно една звезда да изхвърля и образува облаци с подобна скорост и количество, което кара някои учени да стигнат до заключението, че в създаването на Бумеранг участват повече от едно тяло.

Друго интересно свойство на небулата е нейната форма. Открита през 1995 г., получава наименованието си, заради наподобяващата форма на бумеранг. След разглеждане на мъглявината през телескопа АЛМА (Atacama Millimeter/ Submillimeter Array) в Чили, д-р Сахай отбелязва, че в излъчваната дължина на субмилиметровите вълни, Бумеранг е всъщност кръгъл облак. През 1988 г., чрез телескопа Хъбъл (Hubble Space Telescope), небулата се наблюдава във видима светлина и има форма на пясъчен часовник. Учени откриват причината за странните форми на небулата, чрез различни изследвания и изчисления. Достигат до извода, че Бумеранг се състои от три части. Едната е кръглият облак газ, който се разширява, другата е т.н. поничка от прах. Този пръстен не отразява светлината, идваща от звездата и не се вижда във видимия спектър. Обаче, лъчи намират начин да пробият през дупката на поничката, което е причината за така създадената форма на пясъчен часовник, наблюдавана от Хъбъл. Третата част е куха цилиндрична мъглявина, в центъра на Бумеранг. Според д-р Сахай, тази структура се състои от струи на Хелий (Не) и Водород (Н) и все още усилено се изследва.

Бумеранг е интересен обект, който крие още много изненади и може би отговори на някои въпроси, които все още занимават учените от различни области. Най-студеното място във Вселената обаче се затопля с всяка изминала година, а процесът на смъртта на звездата не спира. Въпреки това за астрономи като д-р Саих, небулата крие още много тайни, които само чакат да бъдат разкрити.

За да коментирате, е нужно да влезете в профила си или да се регистрирате.

Най-нови Най-четени Най-коментирани