Искам скъпа столица

1

Напоследък темата за проблемите на София става все по-актуална. Представят се планове и стратегии, изказват се мнения, дават се предложения... Като че ли за наболелите проблеми на града има обществен консенсус – за такива се смятат задръстванията, недостига на паркоместа, недостига на места в детските градини, некачествените ремонти, замърсяването с фини прахови частици през зимата и т.н. В този материал обаче бих искал да се спра на един, сякаш невидим на пръв поглед проблем на столицата – имиджът й на „евтин” град.

Разбира се, понятията „скъпо” и „евтино” са субективни – в сравнение с останалата част на България, особено извън курортите и още 5-6 града, София е скъпо място. В сравнителен европейски план обаче градът е сред най-евтините столици и големи градове на територията на ЕС. И докато мнозинството разглежда това като предимство, редно е да се представи и друга перспектива – да си „евтин” град е недостатък, а „поскъпването” е от полза както за самия град, така и за жителите му.

Противно на доминиращото мнение за „имотния балон”, покачването на цените на имотите е положителна тенденция. По-скъпи имоти означава по-богати граждани. Означава и по-големи възможности за ипотечно кредитиране.

Що се отнася до разходите за живот, то високите цени не са гаранция за висок стандарт (цените на стоките и услугите могат да бъдат високи и при дефицит и спекула), то няма как да имаме висок стандарт с ниски цени. Ниските цени означават бедност и зле платен труд на хората, произвели съответната стока или услуга.

София в момента е място с добри възможности за получаване на прилични доходи и със сравнително ниски (в европейски план) цени. Комбинацията между двете води до показност и разточителство – основни недъзи на консумеризма.

По последни данни на НСИ, средната заплата в столицата вече надхвърли 1700 лева. С такъв доход един жител на София спокойно може да си позволи два пъти седмично да вечеря в ресторант. За сравнение, парижанин със заплата около средната там, ходи на ресторант веднъж месечно. Но никой не е тръгнал да казва, че в Париж се живее бедно.

Естествено, цените в ресторантите и в двата случая са функция на търсенето и предлагането. Но ако се върнем на тезата за необходимостта от покачване на цените на имотите, това макар да е косвено и частично, ще повлияе и върху цените на потребителските стоки и услуги.

Цените се определят от пазара, а не механично, с наредба, декрет или призив по медиите. Но въпреки това, могат да се дадат няколко примера за политики, които да направят нашата столица по-скъпа, но и по-приветлива и приятна за живеене:

  1. Продължаване на разширението на метрото.

След завършване на третия метродиаметър, софийското метро не трябва да спира дотам, а да продължи да се изгражда с не по-бавни темпове. Всеки квартал, до който достига метро, вече регистрира сериозно повишаване на цените на имотите. От друга страна, дори и с три линии, в София остават доста квартали извън метромрежата. Като естествено продължение на метрото следва да се развие и градска железница, както и създаване на скоростни трамвайни трасета.

  1. Приватизация на междублоковите пространства чрез добавянето им към етажната собственост.

Зелените площи около сградите, вътрешните дворове между кооперациите и площадките  между блоковете трябва да се превърнат от публична обществена в публична частна собственост. Тоест, от общински да станат собственост на притежателите на апартаменти в околните сгради под формата на общи части. Това ще повиши стойността на имотите, но ще увеличи и отговорността на собствениците, тъй като вече те ще трябва да се грижат за тези площи (косене и поливане на тревата, поддържане на пейките и детските катерушки, боядисване на фасадата и т.н.). И да, това ще повиши и разходите, но на когото му е скъпо, може да се премести другаде – кеф ти Елин Пелин, кеф ти Своге, кеф ти Костинброд... Живеещите в т.нар. „комплекси от затворен тип” всеки месец плащат трицифрена сума за озеленяване, басейн, охрана и прочие, но там градската среда е облагородена, докато много места, и в центъра, и в кварталите, са запуснати.

  1. Общината да налага глоби при занемаряване на публичната частна собственост.

Тя затова се нарича „публична частна собственост” – собственикът е частно лице, но собствеността представлява обществен интерес. Ако външната етажна собственост е неподдържана, това разваля целия облик на града. Затова общината трябва да може да налага глоби. Така ще се мотивират гражданите да се грижат за тези пространства.  Тази възможност ще предизвика и реакция те да са още по-взискателни към това как общината поддържа публичната общинска собственост – улици, тротоари, осветление, градинки и паркове и т.н. Граждани и община могат взаимно да си търсят сметка – първите, ако тротораните плочки пред входа са разбити, втората, ако фасадата е неизмазана.

  1. Общината да може да конфискува стари къщи с историческа и архитектурна стойност, които са в процес на саморазрушаване.

Това трябва да обхване практически целия столичен център. Ако една сграда се руши, но представлява културно наследство, тя не трябва да бъде събаряна. Общината следва да наложи предписания на собствениците как да я рехабилитират. А ако те не (могат да) го направят, общината конфискува сградата, пуска я на публичен търг, като компенсира собствениците и задължава купувача да я поддържа.

Прилагането на всичко изброено неминуемо ще повиши разходите за живот в столицата – и пряко, и косвено (по-високи цени на имотите означава и по-високи наеми, а оттам и по-скъпи стоки и услуги). Това ще доведе столичани до три избора:

  • да преосмислят потребителските си навици в посока повече прагматичност;
  • да започнат допълнителна работа, а в перспектива да инвестират в образование и преквалификация;
  • да напуснат града и да заживеят в някое от близките населени места, като пътуват ежедневно за работа – това би имало благотворен ефект върху съседните на София общини.

София трябва да стане по-скъп град. Всяка година градът е посещаван от все повече и повече чуждестранни туристи, но мнозина от тях имат представа за София като евтина дестинация – дори по-евтина, отколкото е в действителност. По-високи цени означава и повече приходи от туризъм.

Да, по-високи цени означава също, че някои жители на столицата ще изнемогват. Но пенсионерите, например, имат деца в активна възраст, които да им помагат, имат и собственост. А що се отнася до мизерниците, които работят за 600-700 лева и ги мързи да направят нещо повече – София няма нужда от тях. И без това е пренаселена.

 

 

 

За да коментирате, е нужно да влезете в профила си или да се регистрирате.

Най-нови Най-четени Най-коментирани