Историята се повтаря като фарс

1

Нито един скучен ден в Републиката. Можеше просто този материал да бъде продължението на онзи за лицемерието, но „фарс“ вече е далеч по-точнo определение.

 

Фарс №1

В София се проведе протест срещу избирането на нов главен прокурор. Независимо от фигурата и мнението ви за Гешев (за която вече писах) интересното в случая не беше самият протест, а по-скоро т.нар. „контрапротест“ или поне опит за такъв. На него присъстваха хора, доста различни от обичайните възмутени и протестиращи. Как би било най-точно да ги опишем? Накратко – тези хора, не изглеждаха като да използват услугите за електрически тротинетки.

На кого беше необходимо това? Сериозно ли организаторите на този „контрапротест“ подценяват българския народ толкова, че да си мислят, че не му е ясно за какво става дума? Нито 2013 година смехотворните проправителствени демонстрации бяха нещо повече от обект на подигравки, нито сега ще бъдат. И не, само за да се отрази, че е имало и контрапротест далеч не е достатъчно.

 

Фарс №2

Много са производните теми тук – както много хора предупреждавахме още 2013 година – протестът тотално загуби легитимността си като форма на гражданска позиция. Мога дори да ви посоча кога точно стана това – след първите няколко дни на протестите срещу Орешарски. Тези първи няколко дни бяха неподправено гражданско недоволство – и те постигнаха целта си. След това обаче дойде времето на тези, които имаха лична изгода от протестите от една страна и на тези, които се изживяваха като „бунтовници без кауза“ (или по-скоро на всяка кауза) и организираха всевъзможни „хепънинги“, „перформанси“, „флашмобове“ и т.н. с което отвратиха всеки редови гражданин от себе си. Не само тези протести имаха обратен ефект за свалянето на (вече обреченото) правителство на Орешарски, но и създадоха тенденцията всеки двама недоволни да блокират произволно кръстовище в центъра на София. И когато наистина има за какво да се протестира – никой да не излезе.

 

Фарс №3

Паралелно с „контрапротеста“ се проведе и акция за разпространение на „чатове“ уж на обвинената (и бивша) кметица на Младост – Десислава Иванчева. Чатове толкова ясно скалъпени, че дори за хора, които никога не са ползвали Интернет беше очевидно. За тези, които някога са ползвали система за съобщения (която и да е) знаят, че никой не пише толкова правилно и подредено, като си изпява и майчиното мляко само в разстояние на няколко реда.

Общото между Фарс №1 и Фарс №3 е същото като това със скандала с разпространението на снимките на годеницата на политически кандидат от опозицията – изпълнителите и поръчителите. И ако наистина това е най-доброто, което могат да измислят ги чакат много, много тежки времена – защото глупаците рано или късно се закопават сами, колкото и винаги всеки друг да им е виновен. И милост обикновено няма.

 

Фарс №4

Да не забравяме и още едно малко лицемери (на фона на останалите) – как изведнъж „ромите“, „бедното и онеправдано малцинство“, „всички сме равни и те са хора като нас просто трябва да им помогнем“ изведнъж само за няколко часа станаха „мангалите“, „циганите“ и „отрепките“. Къде е Българският хелзинкски комитет, когато ти трябва? Или чакайте – когато не са от „наш‘те“ – може. Да не си помислите, че става дума за някакъв двоен стандарт, ние сме различни, демократи и от „добрите“.

Междувременно дебатът за политика отсъства напълно. Ще си мерим само и единствено колко умни, красиви, организирани и цветнокожи са ни протестиращите. И колко са ни са кресливи медиите. Или обратното.

Ако се върнем към активните мероприятия от последните дни (снимките, „контрапротеста“, „чатовете“) – вариантите за обяснение на подобни фарсове не са много:

  1. Паника
  2. Толкова си могат
  3. Няма хора, разбери

Кое от трите?

 

За да коментирате, е нужно да влезете в профила си или да се регистрирате.

Най-нови Най-четени Най-коментирани