350 милиона дървета, засадени за един ден

Снимка: Pixabay

Докато в Южна Америка гори джунглата край Амазонка, в Африка етиопците, за един юлски ден, засадиха 350 милиона дървета. Гражданите в Етиопия наброяват над 102 милиона. У нас не е чак толкова известно, че преобладаващото там население се състои от православни християни. На горещия континет, Етиопия е една от двете държави, заедно с Либерия, които никога не са били колонии на европейците. Етиопците притежават и най-старата записвана история. Дори днес хората там продължават да използват древната писменост на Ge'ez, която е една от най-древните използвани азбуки в света. Земята им се счита от учените за регион, от който са тръгнали преди повече от милион години съвременните хора. Тук са открити някои от най-старите скелетни доказателства в подкрепа на тази теория.

Обезлесяването в Етиопия е един от сериозните проблеми и е един от приоритетите на правителствената политика. При все прекрасната, екологична и обединяваща хората инициатива за засаждане на милионите дървета за ден, все още съществуват опасения за мира и стабилността на страната. А това е най-гъсто населената държава в Африка. През лятото на тази година имаше опит за преврат в Амхара, един от регионите в Етиопия, чиято площ е по-голяма от тази на България. Населен е от етническа група, която нарича себе "другите африканци". Хората са с тъмна кожа, но чертите им са остри. През вековете те са били привилегирования етнос.  Тази година, през юни, в столицата Адис Абеба, бе убит от собствения си бодигард началник щаба на армията Сеаре Меконнен. Това бе свързано с вълненията в Амхара. Регионалният управник на областта и негов съветник също бяха убити при друга атака. Неспокойно бе и продължава да е и в други части на държавата.

Проследявайки корените си до второто хилядолетие преди Христа, правителствената система на Етиопия е била монархия през по-голямата част от своята история. Периодът с републиканско управление започва със свалянето от власт и убийството на последния император Хайле Селасие от комунисти. Неговото африканско име е Рас Тафари и е почитан като бог от растафарианците - специфично религиозно движение, прочуло се по цял свят най-вече с прическите си с тънки плитчици.

Свалянето на монархията и новото републиканско устройство досега не са дали положителни резултати в умиротворяването на страната. Новата власт е установена през средата на 70-те години на миналия век от комунистически преврат, подкрепен от СССР. Следват никого неизненадващите  кървави чистки, но и съпроводени с "традиционните" за Етиопия граждански конфликти и глад. Сепаратистки движения довеждат до отделяне на територия и създаване на независима държава - Еритрея. Всички тези събития възпрепятстват икономиката и това продължава до 1991 г. Оттогава Етиопия става Федерална демократична република. Постепенно се възстановява  и днес е с най-голямата икономика (по БВП) в Източна Африка. Населението е също най-многобройното в района.

Откакто премиерът Абий Ахмед дойде на власт, в началото на април 2018 г., неговите послания за обединение и единство дадоха нов повод за оптимизъм. За съжаление, не всеки е съпричастен с политическата му визия. Налага се да ръководи администрация, която не е в състояние да предвиди, контролира или потуши етнически конфликти. В страната е факт вътрешното  разселване на милиони етиопци. Нарастващият етнонационализъм е подкрепен от етническа федерална система, която разделя гражданите по племенна линия. Всичко това води до насилие. А то би трябвало да е монопол на правителството. Властта трябва да осигури легитимен контрол над своята територия и да гарантира спокойствието в националните граници. По такъв начин редът, поддържан от легитимни органи, би освободил държавата, за да съсредоточи усилията си върху върху други задачи на управлението и обществените услуги. В Етиопия това е проблем, защото правителството не само понякога губи монопола си върху насилието, но има страх от същото. Политическите дискусии тук са в рамките на етнонационалистическите интереси. Защитават се различни етнически интереси, за да се избегне конфликта. В резултат на това политиките, които следва да насърчават националния интерес, често се заместват с регионални приоритети. Дори и със съгласувания с други политически сили стремеж на правителството за мир, демокрация и справедливост. Етиопия все пак трябва да се примири с променливите междуетническите отношения и с реалната възможност от продължаване на конфликтите. С новия премиер, Абий Ахмед, дори се чуват предложения за автономия на отделни региони като Ахмара. Целта вероятно е да се успокоят политическите активисти.

На този тревожен фон, успешно бе проведена част от националната инициатива за зелено наследство в страната, а именно засаждането на милиони дръвчета. Растителността е важен фактор от борбата срещу влошаването на околната среда и изменението на климата. Амбициозният проект има за цел да отгледа 4 милиарда дървета в цялата страна. Етиопците отдавна се борят с деградацията на земята, отчасти причинена от лоши селскостопански практики, например: обезлесяване и прекалено засяване. За недоброто състояние на почвите допринася и недостатъчната вода. Известно е, че дърветата имат роля за премахването на атмосферния въглероден диоксид, но надеждата е, че ще помогнат за подобряването на местния климат и ще успеят да компенсират стореното на земята. В идните години се очаква Етиопия  да бъде по-гореща и по-суха, така че политиките, касаещи климата, трябва да се основават на сериозна наука. Останалото е въпрос на здрав разум и избягване на насилието, така характерно в преходните периоди към повече демокрация.