Полетът на паяка в електрическите полета

1

През 1832 г., Чарлз Дарвин записва в своя дневник, че корабът "HMS Beagle" е нападнат от малки червени паячета, които покриват всичко с безчетния си брой и с паяжината, която произвеждат. Корабът е бил далеч от брега, което означава, че осмокраките същества е трябвало да прелетят, за да достигнат борда. Паяците са пълзящи насекоми, нямат криле, но изглежда могат да летят. Как успяват тогава да достигнат толкова далечна дестинация, без подскоци, без да имат възможност за междинни "кацания"?

Дълго време се е смятало, че т.н. "летене" на паяците се осъществява с помощта на "балон". Смятало се е, че коприната или паяжината им се огъва и прави нещо подобно на парашут, който може да бъде подхванат от вятъра и по такъв начин паякът да се понесе над морета и океани. Тази теория обаче не е достатъчно изчерпателна за това, как точно се осъществява умението. Повечето видове паяци  са леки и "политат" по време на слаби ветрове, което означава, че не се нуждаят от силни въздушни течения. Освен това, паяците не изстрелват балони паяжина от корема си и е малко вероятно вятърът да е достатъчно силен, за да може да повдигне коприната заедно с паяка. Проф. Даниел Робърт и д-р Ерика Морли от Университета в Бристол работят заедно върху научно изследване, което се занимава с "летенето" на паяци. Учените стигат до заключението, че осмокраките насекоми усещат електрическото поле на Земята и го използват за да се придвижват във въздуха. Как се случва това?

Ежедневно, из цялата Земя, се образуват десетки хиляди гръмотевични бури, които превръщат атмосферата на планетата в електрическа верига. В по-малки мащаби това представлява система, в която се осъществява съсредоточено преобразуване, разпределение и пренасяне на информация, или създаване на електромагнитна енергия чрез електричен ток. Подобно на най-простата електрическа верига, така и земната атмосфера има позитивно заредена страна (горната и най-далечна част) и негативно заредена (повърхността на планетата). Дори при хубаво слънчево време, въздухът е зареден с около 100 волта, които обаче се покачват значително при лоши атмосферни условия, достигайки до десетки хиляди волта на метър пространство.

Научното изследване разкрива, че за да "полетят", паяците използват земното електрическо поле. Когато паяжината излезе от телата на насекомите, тя е негативно заредена. Повърхността, върху която е паякът, е също негативна, защото се намира близо до земята. Това създава отблъскване между плоскостта и насекомото и това е достатъчно, за да повдигне паяците във въздуха. Растенията са идеална "писта" за подобни явления, защото техните корени са в почвата и те получават същия негативен заряд като от повърхността на Земята.  Но техните стъбла, листа и цветове се намират във въздуха, който е позитивно зареден. Това създава електрически полета около тях, които спомагат за придвижването или "летенето" на паяците от едно място на друго.

Тази теория не е нова и е била изложена в началото на XVII век, около периода, в който Чарлз Дарвин е пътувал на кораба "HMS Бигъл". Чак през 2013 г., проф. Питър Горам от Университета в Хавай доказва, че теорията е математически възможна. Проф. Робърт и д-р Морли използват теорията и я прилагат на практика, извършвайки експерименти с живи паяци.

Първоначално учените се съсредоточават върху усещането за електрическо поле от насекомите. Експериментът е бил извършен като се постави паяк в центъра на пластмасова кутия, между две отрезки от картон, между които се създава електрическо поле, подобно на това в атмосферата. Физическото въздействие на полето е, че смущава миниатюрните сензорни косъмчета по краката им. Д-р Морли обяснява, че усещането е подобно, както при търкане на балон върху ръка или върху главата на човек, при което космите или косите щръкват нагоре. Реакцията на самите паяци е, че застават на т.н. пръсти на краката си и изпъчват корема си във въздуха, поведение, което се наблюдава единствено при "летене". Някои от паяците дори успяват да "полетят". При изключване на електрическото поле, насекомите издигнали се във въздуха, падат на земята.

Въпреки това научно изследване, все още не е доказано, че въздушните течения нямат определена роля при "летенето". Това е, защото същите сензори, които долавят електрически полета, са чувствителни и към скоростта и посоката на вятъра. Д-р Монсунг Чо от Техническият Университет в Берлин публикува научно изследване, в което се твърди, че паяците се влияят и от въздуха. Учените от екипа му, показват, че насекомите, се подготвят за полет като повдигат предните си крака. Смята се, че по този начин проверяват силата на вятъра.

Дори и въздушните течения да са важни при полета на насекомите, проф. Горам смята, че от физическа гледна точка, е повече от ясно, че електрическите полета са от първостепенно значение, но за него биологичната страна на теорията  е абсолютно неразгадаема. Експериментите с паяци на проф. Робърт и д-р Морли са достатъчно солидно доказателство за това, че осмокраките насекоми се влияят главно от електрическата енергия в пространството около тях. Доказването на тази теза е прекрасен пример за това, как понякога в науката теорията е неоспоримо подкрепена от експерименталните изследвания.

За да коментирате, е нужно да влезете в профила си или да се регистрирате.

Най-нови Най-четени Най-коментирани