Какво да очакваме след срещата „Тръмп – Борисов”?

1

Дългоочакваната среща между американския президент Доналд Тръмп и българския премиер Бойко Борисов в Белия дом вече е факт. Двамата държавници се срещнаха, позираха пред журналисти, разговаряха повече от два часа и в крайна сметка излязоха със съвместно изявление и подписана Рамка за стратегическо партньорство.

Дотук добре, но какво следва от това? Да разгледаме възможните последици -  на какво да се надяваме?

  1. Отпадане на американските визи за български граждани. Въпреки че обсъжданите теми засягаха привидно далеч по-важни казуси, свързани с отбраната, енергетиката, икономиката, борбата с корупцията и т.н., визите са в действителност най-сериозният проблем между двете държави. Този проблем може да не засяга пряко мнозинството български граждани, но е показателен както за националното ни самочувствие, така и за отношението на САЩ към нас. Всички захаросани приказки за това как България е изключително ценен стратегически партньор увисват във въздуха, ако не са подкрепени с ефективен жест (премахване на туристическите визи), какъвто неотдавна получиха поляците. Обясненията, че България все още има над 3% откази при кандидатстване за визи е в рамките на бюрокрацията, като да не забравяме, че самите американски визови служби решават дали да одобрят дадена кандидатура или не. При наличните възможности българските граждани да пътуват, учат и работят свободно в още 27 държави от ЕС (някои от които с по-висок стандарт от САЩ), опасенията от злоупотреби вече не са актуални.

  2. Посещение на президента Доналд Тръмп в България. Това би било огромен дипломатически пробив, като се има предвид, че е много по-лесно да получиш покана за среща в Белия дом, отколкото президентът на САЩ да ти дойде на крака в страната. Едно такова посещение би вдигнало неимоверно международния престиж на България (а също така би засилило всяка една българска позиция на официален международен форум). Въпреки че президентът на САЩ е едва третия най-влиятелен човек на планетата (след папата и английската кралица, последната в качеството си на лидер на Британската общност на нациите), отзвукът от една негова визита е такъв, сякаш става дума за най-могъщия (което в определена степен е вярно, все пак става дума за най-голямата военна сила в света и основен донор на НАТО).

  3. Финализиране на сделката за F-16. Тук сякаш всичко изглежда уточнено, но до получаването на готовите самолети има още време. Съществува обосновано предположение, че именно изборът на България да закупи въоръжение от САЩ даде огромен тласък в отношенията между двете държави и сега можем да се надяваме на далеч по-активно и разширено сътрудничество. Затова от първостепенна важност е параметрите на сделката да бъдат изпълнени качествено и в срок.

  4. Засилено американско военно присъствие в Черно море. Не било военноморска база на българския бряг, най-било логистичен център за военни учения във Варна. Това определено може да се счете за успех при преговорите, предвид опасенията (и на премиера Борисов, и на българската общественост), че повече военни бази означава по-малко туристи. Що се отнася до ползата от съюзнически военни части на българска територия, тя е по-скоро косвена – не толкова да респектира потенциални противници, колкото да окаже положително въздействие върху икономиката и инфраструктурата на региона, където са дислоцирани (поне такива са изводите от досегашното американско военно присъствие в „Ново село” и „Граф Игнатиево”).

  5. Доставки на американски втечнен газ. Отива по-надолу в списъка с приоритетите, тъй като не е ясно на каква цена бихме го получавали. Диверсификацията на енергийни източници обаче е от първостепенно значение на България.

  6. Американски инвестиции в българската ядрена енергетика. В официалните документи се споменава за възможности за снабдяване на АЕЦ „Козлодуй” с американско ядрено гориво. Премиерът Борисов обаче изтъкна, че в разговора е вмъкната и темата за АЕЦ ”Белене” (евентуално осигуряване на неядрено оборудване от САЩ). Тук ситуацията вече става деликатна, тъй като проектът „Белене” има смисъл само ако/когато АЕЦ „Козлодуй” бъде изведена от експлоатация. Дали няма да станем свидетели на предсрочно затваряне на блокове в замяна на жестове от страна на САЩ (по подобие на едно друго преждевременно затваряне, обвързано с членството ни в ЕС)?

Що се отнася до въпросите, свързани с икономическото сътрудничество, те са обект повече на разговори с представители на водещи американски корпорации, отколкото с президента на САЩ. А по отношение на декларациите за утвърждаване на демокрацията, върховенство на закона, медийна свобода, борба с корупцията и т.н. – това са вътрешни въпроси на България, които едва ли вълнуват силно американската страна (още повече при настоящия държавен глава). 

В заключение, срещата изглежда да е успешна сама по себе си, откриват се добри перспективи, дано те да се реализират. А хейтърите, които (за пореден път) отдадоха значение на едно маловажно събитие (кацането на българската делегация на американска земя, което се оказа, че е извън протокола), май ще си останат с пръст в уста.

За да коментирате, е нужно да влезете в профила си или да се регистрирате.

Най-нови Най-четени Най-коментирани