По-черно от най-черното черно

1

Откритията в науката обикновено са резултат на усилена изследователска работа в определена област, но понякога те са и плод на пълна случайност. Д-р Кехамг Кю и проф. Браян Уордъл успяват да синтезират най-черното черно, по-тъмно от по-ранно докладвани материали като прочутата Vantablack. Двамата използват въглеродни нанотръби (цилиндрични въглеродни молекули, с необикновени химични и физични свойства) и алуминиево фолио. Интересното е, че това не е била целта на учените, но при все това, техният нов материал е бил представен на фондовата борса в Ню Йорк, като част от изложбата "Изкупление на Суетата".

Д-р Кю и проф. Уордъл, от Масачузетския технологичен институт, изследват  различни начини за растежа на въглеродни нанотръби, които потенциално са полезни и намират приложение в нанотехнологията, оптиката и електрониката, върху електропроводни повърхности. По този начин, учените искат да подобрят електрическите и термичните свойства на тестваните материали. Един от проводниците, върху който експериментират, е Алуминий (Al) и при него откриват проблеми при излагането на материала във въздух. Забелязва се натрупване на изолиращи оксиди (молекули, които се получават при реакция на алуминий и кислород), което не е желано. За да избегнат този проблем, учените третират алуминия със солена вода, която съдържа натриев хлорид (NaCl), който е важен, защото хлорните йони "изяждат" въпросните нежелани оксиди. След този успех, повърхността вече може да се използва за растежа на въглеродни нанотръби, които наистина спомагат при запазването и повишаването на електрическите и термичните свойства на материала, но има и още нещо.

Д-р Кю и проф. Уордъл забелязват колко е черна получената повърхност и изследват оптичното ѝ отразяване. Подобни тестове са рутинни, но при оптични компоненти като лещи и огледала. Учените откриват, че материалът поглъща 99.995% входяща светлина, без значение от ъгъла на лъчите, което го прави по-черен от най-черното черно. Механизмът на абсорбиране на светлина не е ясен, въпреки това, учените имат своя теория. Според тях, въглеродните нанотръби, които са вертикално подредени, поглъщат голяма част от светлината и я превръщат в топлина, като по този начин много малка част от нея се отразява. Затова материалът изглежда напълно черен за човешкото око.

Интересно е и самото представяне на откритието. Проф. Уордъл предлага съвместена работа на Диемут Стреб, художник от Центъра за изкуства, в Масачузетския технологичен институт. Това не е често срещано сътрудничество в научните среди, но в резултат е представеното "изчезване"  - по време на споменатата по-горе изложба в Ню Йорк - на 16.78-каратов жълт диамант, оценен на около 3.6 милиона. Покрит със специалния материал, скъпоценният камък губи характерните си страни и ъгли и остава само като черна форма, а при поставянето му на тъмен фон, става невидим.

В изкуството, подобен материал е от голямо значение, а постигането на толкова тъмен тон е било недостижима мечта още от времето на Ренесанса. Според учените обаче не само художниците ще могат да се възползват от неочакваното откритие. Материалът може да намери приложение като оптично покритие за космически телескопи. Функцията му ще е да намали ненужния блясък, като по този начин ще се подобри видимостта на апаратите. Въпреки всички потенциални апликации, проф. Уордъл не мисли, че откритието ще представлява особен интерес в близко бъдеще. Според учения, най-черното черно е постоянна цел и е въпрос на време някой друг да открие точния механизъм за получаването на още по-черно черно. И може би тогава ще се постигне максималното черно.

За да коментирате, е нужно да влезете в профила си или да се регистрирате.

Най-нови Най-четени Най-коментирани