Призракът на Маркс напусна Европа, но продължава да броди по света и да нанася щети. Но в Латинска Америка падна още един негов бастион. Лидерът на Движението за социализъм (по комунистически тертип) MAS и доскоро президент на Боливия, Ево Моралес се спаси с бягство от страната си. Първоначално в Мексико, сега в "братска" Куба, а желанието му е да го приемат в Аржентина. Така ще е по-близко до отритналата го родина и ще може да насъсква привържениците си.
По предложение на генерал Калиман, Моралес и неговият вицепрезидент Линера бяха принудени да се откажат от постовете си, които заемаха до преди месец. Човекът с пагоните е само от година начело на военните в страната, но успя да влезе в учебниците по история. Причината за неговата инициатива е докладът на Организацията на американските държави, който потвърди изборната измама в президентските избори на 20 октомври тази година. Друго негово основание бяха размириците по улиците, многобройните бурни протести и контрапротести със загинали.
Неведнъж в боливийската история, хората са демонстрирали сила. Седем президенти от 1870 г. насам са били отстранени след размирици. Бившият президент Меса, който подаде оставка, след въстание през 2005 г., обяви страната за "неуправляема". Коренните жители са особено активни, когато въпросът опре до недоволство. Организират се маршове, блокират се пътища, градски центрове, спират се доставките на храна и т.н. Индианците често печелят тези битки с властта. Така издигнаха преди години и Моралес, коренен жител и ярък лидер на протестите 2003 и 2005 г. Тогава той стана президент, а днес е опасен беглец.
"Борбата продължава" - пише той в туит от 15 ноември. Неговото виждане за процесите в региона е историческият непреставащ конфликт между коренните жители (индианците) и нашествениците, които ги потискат. Този негов разказ намира основание в далечното минало, когато испанските колонизатори унищожават империята на инките. Не толкова назад във времето са фашистите, които през годините на Студената война, настояваха за католическа република, по модел на Франко в Испания. Поколения деца от католически училища бяха възпитавани от испански учители йезуити.
Снимка: Pixabay
"Ще се върна" - заплашва Моралес в туит - "и ще бъда милиони.". Странна позиция за етнически определящ се човек, предвид преживяното тук, в Европа, и използваните квалификации и до днес. Лесно би могло да бъде наречен расист, защото вдъхновяваше изказвания, като това на видна боливийска феминистка: "Всички, които имаме индиански лица, сме посочени като част от партията на Моралес". Тази противоречива личност през 2015 г. подари на папа Франциск разпятие с вид на сърп и чук. Той насърчаваше атеистичния социализъм, а се водеше католик. Бе популярен с отявлената си защитата на отглеждането и употребата на кока, като традиционна селскостопанска практика в Андите. Чистият кокаин, произвеждан нелегално в Колумбия, е предимно преработена кока внесена от Боливия.
Икономиката на Боливия, базирана на добива на суровини (газ, литий), с падането на цените им, закъса и недоволството не закъсня. Намеренията на правителството да добива газ и в селските райони не се хареса дори на коренните жители. Изборните измами допълнително взривиха обстановката. Протестиращите, полицията и военните принудиха Моралес да подаде оставка. Беше ясно, че е изгубил контрола. Войници и полицаи, изпратени да потушат бунта, безучастно наблюдаваха демонстрантите, които изгориха до земята къщите на някои членове на партията на MAS.
Страната и до днес не се е успокоила.
В президентският дворец се настани жена (52-годишната Жанина Анес - бивш сенатор), представляваща слабата политическата опозиция в Боливия. От балкона тя вдигна Бибилията подвързана в модерно розово и заяви: "Нашата сила е Бог!". Подобна заявка е нещо обичайно в доста християнски държави, но в Боливия действието е радикално след 14-годишното управление на Моралес. Бившият президент се представяше за наследник на инките и вкара в президенството, наред с държавното, многоцветното, изпъстрено с квадратчета, знаме Wiphala. В съвремието то символизира единството на някои от коренните народи в Андите и дори се свързва с Тауантинсую - империята на инките. Популярно е и сред индианците в Перу и Еквадор. Но днес не знамето със седемте цвята на дъгата, а Библията е в ръцете на властта в Боливия!
Дали Христос ще е достатъчен да наложи ред и сигурност? Въпреки подкрепата на полицията и армията към новото правителство, страната се вписва в определението на Меса - неуправляема. Жанина Анес е президент без мандат и нейната отговорност е ограничена до организирането на нови избори. Но при такива, без участието на Моралес, съществува риск от гражданска война. Съмнително е, че привържениците му биха приели спокойно резултатите. Те се чувстват подтиснати, но не и победени. А и социалистическата партия MAS, запазва засега мнозинство от две трети както в долната, така и в горната камара на Конгреса.
Най-забележителната, ярка фигура сред противниците на беглеца, е ръководителят на крайния десен комитет "Pro Santa Cruz" - Луис Фернандо Камачо. Този привърженик за налагане на евангелското право в боливийската политика, открито и високо призовава за военна намеса. Наричан е "християнски фашист" и "враг на инките". Репутацията му е на твърд консерватор и католик. Заявява, че индианците никога повече няма да се върнат в президентския дворец. Обявява се за избори, но настоява те да бъдат проведени без участието на Моралес. Намира го за справедливо. Все пак, Моралес бе този, който усилено работеше за отделяне на религията от държавата. И го постигна. Новата конституция от 2009 г. сложи край на определянето на католическата църква като основна и защитена.
"Боливия е Христос" - тръби Камачо и пътят напред, минаващ през изключване на голяма част от боливийските граждани, не го притеснява. В края на 2019 г. това изглежда напълно възможно.