Светът е голям и „спасение“ не дебне отвсякъде

В сряда, американският държавен секретар Майк Помпео обяви за персона нон грата в САЩ Андон Миталов – съдията от Специализирания наказателен съд, пуснал Николай Малинов в Русия. Това щеше да е значимо събитие, ако очакванията на народонаселението не бяха предварително приповдигнати от интервю на Нейно превъзходителство Херо Мустафа, посланик на САЩ в България. Спекулациите бяха разнообразни – от Делян Пеевски, през някой по-дребен „бизнесмен“ (pun intended), та чак до екстремни предположения като държавния ни глава. Напълно нормално в такъв случай е, че това „обвинение“ е разочароващо, поне на пръв поглед.

Нека започнем с това защо в действителност не е разочароващо.

Американската външна политика, независимо от привидната димна завеса, никога не се е интересувала особено с кого точно работи в чужди държави. Може да дойде като изненада за някои – но не е само американската, а абсолютно всяка една външна политика, абсолютно винаги в историята.

В тази връзка, разобличаването на чуждестранни агенти и свързани с тях лица от изпълнителната, съдебната и законодателната власт, може да бъде не само радващо, но и от първостепенно значение.

Гузните и наглите

Първата сюжетна линия, която се появи след вчерашното изявление на Майк Помпео, е на проруската пропаганда и върви под надслов „Ама как така американците се бъркат във вътрешните ни работи?“. Не, американците не се бъркат във вътрешните ни работи, те забраняват на определени граждани на Републиката да пътуват за тяхната страна –суверенно право на всяка една държава. Дали ще има някакво наказателно преследване, обвинение и евентуална присъда, зависи изцяло и само от нас. Приравняването на подобен акт със събитията от периода 1945-1989 година, който  период спокойно може да определим за окупация, е освен невярно, и вулгарно Предвид, че същите тези пропагандатори удобно забравят какво се случваше тогава с тези, които не се съобразяват с външнодържавния център на властта. Помнете Будапеща, помнете Прага, помнете Варшава…

Най-забавно е в редиците на умните и красиви инфлуенсъри. Очакванията при тях бяха, едва ли не, от американското посолство да обвинят в корупция всеки един извън петцифрения им брой симпатизанти (ако не броим гласовете от чужбина). Акт, който би ги поставил на власт по служебен път. Иронията на ситуацията е, че това е същият път, по който споменатите в предния параграф, преди време са се сдобили с такава.

Стигна се до там, по-истеричните сектанти да обвиняват американските представители, че са били „купени от mafiqta“, което говори не само за тежки психични заболявания, но и за провал на българското здравеопазване в лечението им. Когнитивният дисонанс се засилва и от изненадващото (за тях) остро говорене против Русия на обявеният (от тях) за „човек на руснаците“ нов главен прокурор, малко след като коленичиха (отново) пред президента Румен Радев. Нелепостта на ситуацията не може да бъде избегната.

В крайна сметка искаме твърде много от тях – това, че повечето получават парите си от отвъд Атлантика, съвсем не означава, че разбират случващото се или че въобще са способни да надскочат фанатизмът и политическата си некомпетентност.

За да коментирате, е нужно да влезете в профила си или да се регистрирате.

Най-нови Най-четени Най-коментирани