На 12 август се проведе последната пресконференция от демонстрационния проект ,,Без нежелана поща, моля!“, по време на която бяха представени крайните резултати от проучването. Инициативата е финансирана от ОПОС и е заимствана от град Барселона, като подобни проекти са реализирани успешно в Париж и други големи европейски градове.
Целите на организаторите от сдружение ,,Коалиция Природа България“ са две: да се предотврати образуването на 10 тона отпадъци от рекламни брошури и да бъде получена задълбочена информация за вида и начините на разпространение на нежеланата поща.
В рамките на проекта над 2000 домакинства от шест града (София, Пловдив, Варна, Бургас, Плевен и Русе) поставят стикери с надпис ,,Без нежелана поща, моля!“ върху пощенските си кутии, а 400 от тях се включват в редовното измерване на количеството рекламни брошури, които попадат при тях. Проведени са и седем социологически проучвания.
Какво установява инициативата?
Източник: Коалиция Природа България
Средното количество на нежелана поща на домакинство за шестте града, включени в проучването, възлиза на 1050 гр. на месец. То е най-високо за столицата (1120 гр.) и най-ниско за град Плевен (885гр.).
Проучването показва, че обикновено 100% от нежеланата поща е с търговски характер. Това се променя в периодите на предизборна кампания, когато агитационните материали увеличават значително количеството на получените брошури.
Изследването показва също, че основният дял от нежеланата поща се дължи на търговци на хранителни стоки – около 78,50% от цялото количество. Забелязва се висока концентрация на нежелана поща в малък брой източници – близо 50% от теглото на всички листовки произлизат от едва три търговски вериги за хранителни стоки.
Голямата концентрация на нежелана поща в тези търговски вериги се дължи на следните фактори: често издаване на търговска брошура (всяка седмица), голям обем на брошурата (повече страници означават по-голямо тегло) и национално покритие (брошурите им се разпространяват в цялата страна).
Изводи от социологическите проучвания
Източник: Коалиция Природа България
- Над 90% от респондентите са на мнение, че рекламните брошури не са носители на полезна информация, а 83% ги смятат за ненужен разход на ресурси;
- Повечето рекламни брошури се изхвърлят още преди да бъдат разгледани;
- Нежеланата поща влошава значително чистотата в етажните собствености;
- Няма изградена система за изхвърляне на ненужните рекламни брошури;
- Нежеланата поща се събира разделно, но не се изхвърля разделно;
- Едва 5,9% от респондентите желаят да получават рекламни брошури;
- Количеството рекламни брошури в пощенските кутии значително се е увеличило в сравнение след първите проучвания, проведени през 2018г.
Какво е влиянието на рекламните брошури върху околната среда?
В българските градове има повече от 2,5 млн. жилища. Ако всеки месец се пускат по 1 кг брошури, това означава, че всяка година в тях влизат около 30 000 тона хартия. И ако приемем, че от едно дърво се правят 100 кг хартия, следва, че за листовките в пощенските ни кутии всяка година се отсичат повече от 300 000 дървета. Като към всичко това се прибави и вредното въздействие от транспорта, липсата на рециклиране и нуждата от депониране, отпечатъкът върху природата става наистина голям.
Какво можем да направим?
Значими, видими и бързи резултати могат да бъдат постигнати само, ако се предприемат действия за ограничаване на разпространението на нежелана поща от самия източник на нейното образуване – търговците на дребно.
Данните от проучването показват, че нежеланата поща може да бъде намалена с цели 50%, ако бъде изпълнено дори само едно от долните 3 условия:
- Ако всички търговци на дребно увеличат двойно периода на разпространение на рекламните си материали, т.е. тези, които разпространяват брошурите си ежеседмично, започват да го правят на период от две седмици, а тези, които ги разпространяват всеки месец, започват да го правят веднъж на два месеца.
- Ако търговците намалят наполовина големината на соята брошура.
- Ако трите най-големи източника на нежелана поща се откажат от разпространението на брошури в пощенските кутии и се насочат към други, по-ефективни методи за реклама.
Държавна политика
Източник: Коалиция Природа България
Държавната политика за ограничаването на нежелана поща може да бъде базирана на стимули или санкции.
Примери за държавна политика, базирана на стимули:
- Стартиране на програми за финансиране на друг вид маркетингова дейност на търговците на дребно (например онлайн кампании), в случай на отказ от разпространение на брошури по пощенските кутии;
- Финансиране на масирани кампании за поставяне на стикери по пощенските кутии, които да обозначават, че съответното домакинство не желае да получава рекламни материали;
- Финансиране на кампании за монтирането на поставки за листовки във или извън входовете на етажните собствености. Тук изключително полезни могат да бъдат фирмите, които се занимават с управление на етажната собственост;
- Финансиране на изграждането на стелажи за рекламни материали на оживени обществени места и край спирките на градския транспорт.
Примери за рестриктивни мерки:
- Въвеждане на високи еко такси върху разпространението на листовки, което да направи дейността значително по-непривлекателна за търговците;
- Забрана за разпространение на непоискана поща и определяне на публични места, където търговците да могат да разпространяват брошурите си, чрез поставянето им в поставки или стелажи в търговски обекти, на спирки на градския транспорт и т.н.
- Прилагането на горната мярка следва да бъде комбинирано с налагането на глоби за разпространението на брошури на нерегламентирани места и за нея да важат същите правила, които са в сила при лепенето на плакати и афиши.
В заключение, за да бъде успешна, държавната политика по ограничаване на нежеланата поща следва да бъде провеждана съвместно с общинските администрации и да бъде добре комуникирана с обществото и всички заинтересовани страни.
Добави коментар