Турция чества своята 100-годишнина като република, но много от празненствата са отменени на фона на ескалиращия израелско-палестински конфликт.
Турският казус показва широкообхватните последици от кървавата война между Израел и Хамас, но също така поражда разделение в турското общество относно светското наследство на държавата, елементи от което президентът Реджеп Таип Ердоган се опитва да оспори.
Снимка: ЕПЕ/БГНЕС/Necati Savas
В неделя Ердоган полага обичайния венец в мавзолея на Мустафа Кемал Ататюрк, почитания основател на Република Турция. Страната ни е в сигурни ръце, можете да почивате в мир - казва той.
Турция обаче намалява част от фанфарите, очаквани за събитието, което се случва веднъж на век. Тя не провежда официален държавен прием и отменя специалното телевизионно отразяване на планирани концерти и празненства, позовавайки се на: тревожната човешка трагедия в Газа.
Появата на президента Ердоган на пропалестински митинг в Истанбул предишния ден също частично засенчва стогодишнината. Там той обвинява Израел, че се държи като: военен престъпник, обвинявайки го за: клането в Газа.
Снимка: ЕПЕ/БГНЕС/Erdem Sahin
Ограничаването на честванията предизвиква вълнение сред част от гражданите, които смятат, че Ердоган умишлено се опитва да не отдаде необходимото на повода, в опит да подкопае светското наследство на Ататюрк в преследване на собствената си политическа визия.
Защо ни е важно?
Сто години след като Кемал Ататюрк провъзгласява Турция за република, страната се опитва да балансира между Изтока и Запада, докато президентът Ердоган прави всичко възможно, за да остави своя отпечатък върху съдбата ѝ, в ущърб на нейния знаменит основател.
Снимка: ЕПЕ/БГНЕС/Erdem Sahin
Ердоган и военният командир от Първата световна война Мустафа Кемал Ататюрк се превръщат в основополагащи фигури на съвременна Турция, като техните контрастиращи стилове и визии определят формата на обществото и мястото на страната в света.
Наричан ,,reis“ (вожд) от привържениците си, Ердоган сега е най-дълго управлявалият лидер на Турция. Той ръководи мащабната модернизация на страната, което поддържа популярността му, в по-бедните и по-религиозно консервативните провинции, от 2003 г. насам.
Означаващо ,,баща на всички турци“, фамилното име Ататюрк е дадено на Мустафа Кемал от турския парламент, след като фелдмаршалът прогонва чуждите армии и изгражда нова, светска република от руините на Османската империя.
Снимка: ЕПЕ/БГНЕС/Necati Savas
Сега Ердоган върви по тънката граница между отдаването на почит към човека, който е създал страната, и изграждането на собственото си наследство – такова, за което критиците се страхуват, че дърпа Турция обратно към нейното османско минало.
Чрез речите си той все по-ясно изгражда и представя визията си за нов ,,век на Турция“, който може да включва ревизия на конституцията, която да защитава правото на жените да стоят забулени на обществени места и определя брака като съюз между мъж и жена.
Снимка: ЕПЕ/БГНЕС/Turkish President Press Office Handout
Въпреки това Кемал Ататюрк все още е възприеман от множество слоеве на обществото като освободител, който едновременно с това е защитил турците от Първата световна война и е сложил край на религиозния консерватизъм на управлението на султаните.
По тази причина неговото трайно значение за турците е трудно за подценяване, което прави всеки опит на Ердоган да го засенчи особено опасен.
Добави коментар