Албанският конституционен съд одобрява миграционно споразумение с Италия. Съгласно него около 3000 души месечно трябва да бъдат задържани в два центъра за обработка на данни. Става дума за хора, които се опитват да достигнат до Италия по море, през албанското пристанище Шенгин.
Споразумението е част от разнопосочните усилия на италианското правителство за възпиране на миграцията. Затова създаването центровете трябва да бъде заплатено от италианската страна. И впоследствие те да бъдат управлявани съгласно италианското законодателство. С италиански персонал, който в определени случаи да има имунитет от албанските закони.
Снимка: ЕПА/БГНЕС/Riccardo Antimiani
По време на презентацията през миналата година, италианският министър-председател Джорджа Мелони определя споразумението като ,,модел за сътрудничество при управление на миграционни потоци между страните в и извън ЕС“.
Тя твърди, че инициативата е пример за ,,смел европейски дух“.
Същевременно върховният комисар по правата на човека на ООН - Фолкер Тюрк изтъква, че трансферите на търсещи убежище в Албания повдигат ,,важни въпроси за правата на човека”, включително условията на живот и възможностите за произволно задържане на хора.
Снимка: ЕПА/БГНЕС/Riccardo Antimiani
Но освен с Албания, Италия сключва подобни споразумения с Тунис и Либия, твърдейки, че Европейският съюз трябва да споделя тежестта на управлението на миграционните потоци.
В отговор на това председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен защитава настоящата италианска инициатива, определяйки я като ,,пример за нестандартно мислене, основано на справедливо споделяне на отговорностите с трети страни“.
Защо ни е важно?
Снимка: ЕПА/БГНЕС/Fabio Gimaglia
Сравнено с всички намерения и цели на Европейския съюз, относно миграционната му политика, споразумението между Италия и Албания може да бъде определено като иновативно.
Към момента никоя друга държава-членка не е имала договорка за възлагане на части от отговорностите си, при предоставяне на убежище, с държава извън Съюза.
Инициативата на италианския премиер Джорджа Мелони е смела и е пример за иновативния подход на ЕС за укрепване на общата му миграционна политика.
Снимка: ЕПА/БГНЕС/Fabio Gimaglia
Така нареченото ,,външно измерение“.
То се отнася за партньорства с други държави, назначени да предотвратяват незаконното влизане на търсещи убежище лица. Целта е пресичане контрабандата на мигранти и минимализиране депортацията на отхвърлени кандидати.
Въпреки всичко, споразумението между Италия и Албания повдига основателни въпроси относно своята законност и практичност. Главният сред тях е очевидно извънтериториалното прилагане на Европейското право.
Снимка: ЕПА/БГНЕС/Claudio Peri
Тирана на практика се съгласява да отстъпи част от суверенитета си в полза на Рим и европейските разпоредби. Това поражда опасения за добронамерената им употреба от двете страни на договорката.
Подобно разделяне на отговорности очертава множество законови и морални противоречия. Но на фона на задълбочаващата се мигрантска криза, решимостта на Мелони е похвална. Тя прескача теорията и набързо я превръща в практика.
Снимка: ЕПА/БГНЕС/Andrej Cukic
Споразумението може да се окаже удачно решение на един изключително неудобен за целия блок проблем. Чиито детайли очевидно ще бъдат напасвани в движение.
Добави коментар