Хелзинкският комитет поиска от президента вето върху Закона за НСО
Юристите предупреждават, че в този вид законът дава възможност на охранителите да използват сила без това да е абсолютно необходимо. Добавят, че императивната разпоредба от Закона за МВР, че служителите са длъжни да пазят живота и здравето на гражданите, в Закона за НСО е с добавката „по възможност“, което коренно променя смисъла й.
От БХК изказват опасения и за възможност безконтролно да се използва оръжие.
София Topnovini.bg публикува пълния текст на отвореното писмо до президента Роден Плевнелиев без редакторска намеса:
До Росен Плевнелиев, президент на Република България
ОТВОРЕНО ПИСМО
от адв. Маргарита Илиева, правна директорка на Българския хелзинкски комитет (БХК)
Уважаеми господин Президент,
Моля да обърнете внимание на следните дефицити в приетия на 29.07.2015 г. от парламента Закон за Националната служба за охрана (ЗНСО). Дефицитите, които обсъждам по-долу, касаят основния международноправен принцип на абсолютната необходимост при употребата на сила и оръжие, гарантиран от Европейската конвенция по правата на човека (EКПЧ). ЗНСО, доколкото става ясно от проекта, достъпен на Интернет страницата на парламента,[1] урежда абсолютната необходимост при използването на сила и оръжие, но по недостатъчен и противоречив начин. Като цяло в тази си част ЗНСО възпроизвежда Закона за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР), но с някои съществени липси, както и с някои съществени противоречия, в разрез с принципа на абсолютната необходимост.
Известно Ви е, че през 2012 г. ЗМВР бе реформиран с помощта на БХК и бе приведен в съответствие с този принцип в изпълнение на ред осъдителни решения на Европейския съд по правата на човека (EСПЧ) срещу България. Тези осъдителни решения изрично констатираха несъответствието до 2012 г. на ЗМВР с принципа. ЗНСО не съответства по адекватен начин на принципа и това може да доведе до нарушения на ЕКПЧ и съответни осъдителни решения на ЕСПЧ.
Уредбата на използването на физическа сила и помощни средства
А. В ЗНСО (чл. 34) липсват разпоредби, аналогични на чл. 86 ЗМВР, ал. 2-3 и 7, съгласно които:
(2) Използването на физическа сила и помощни средства се съобразява с конкретната обстановка, характера на нарушението на обществения ред и личността на правонарушителя.
(3) В случаите по чл. 85 полицейските органи използват само абсолютно необходимата сила.
(7) Забранява се използването на животозастрашаваща сила за задържане или предотвратяване бягството на лице, извършващо или извършило ненасилствено деяние, ако лицето не представлява опасност за живота и здравето на другиго.
Последиците от тези липси:
1. По ЗНСО субектите на сила и помощни средства могат да използват и сила, която не е абсолютно необходима по вид и интензивност. Дори и да е абсолютно необходимо използването на сила (помощно средство), това не означава, че е правомерна всякаква по вид и интензивност сила (помощно средство). Правомерна е само такава и толкова сила (помощно средство), колкото е абсолютно необходима за постигане на законната цел. Не е достатъчно само да се предвиди, че сила и помощни средства се използват само когато това е абсолютно необходимо в определени хипотези, както прави това ЗНСО. Трябва още изрично да се предвиди, както прави това ЗМВР, че в такива случаи се използва само абсолютно необходимата (по вид и интензивност) сила, съответно, помощни средства.
2. По ЗНСО субектите на сила и помощни средства не са длъжни да се съобразяват с конкретната обстановка, характера на нарушението на обществения ред и личността на правонарушителя. Това означава, че те могат да упражнят сила и помощни средства без оглед ситуацията, без оглед на това какъв е човекът, срещу когото я упражняват (възрастен човек; непълнолетно момиче/ момче; родител с малко дете; с ниско телесно тегло; в слаба физическа форма; и пр.) и без оглед на това, което е извършил, извършва или се подозира, че ще извърши този човек (ще си свали горната дреха в знак на протест/ ще хвърли домат/ ще извика критична дума срещу охранявания, т.е. няма да застраши нечии здраве или живот). Това не е правомерно. Допустима е само съответна, съобразена сила. Когато няма задължение силата да бъде съобразена, рискът от произвол е непренебрежим.
3. По ЗНСО субектите могат да използват и животозастрашаваща сила за задържане на лице, което не е извършило никакво насилие, нито пък заплашва да извърши такова, и което не застрашава ничии живот или здраве. Това не е правомерно. Животозастрашаваща сила е допустима само срещу човек, който от своя страна застрашава живота или здравето на друг човек или е застрашил или наранил друг в миналото, така че съществува риск отново да го направи.
Б. В ЗНСО е видоизменена разпоредбата, аналогична на чл. 86 ЗМВР, ал. 4, съгласно която (акцентът - добавен):
(4) При използването на физическа сила и помощни средства полицейските органи вземат всички мерки за опазване живота и здравето на лицата, срещу които са насочени.
Съгласно ЗНСО, чл. 34, ал. 5 (акцентът - добавен):
(5) При използване на физическа сила, помощни средства, специални техники и похвати офицерите и сержантите от Националната служба за охрана са длъжни по възможност да предприемат всички необходими мерки да не застрашават живота и здравето на гражданите.
Разликата между двете норми е голяма и означава, че в действителност субектите по ЗНСО не са длъжни да пазят живота и здравето на хората, защото условието „по възможност” изпразва от съдържание това тяхно номинално задължение. Напротив, това задължение трябва да бъде безусловно и ефективно, както е по ЗМВР. То съответства на фундаменталните право на живот и свобода от нечовешко/ унизително отнасяне (Член 2 и 3 ЕКПЧ). Също така това задължение трябва да бъде позитивно, както е по ЗМВР – субектите трябва активно да пазят живота и здравето на хората, а не негативно – само пасивно да се въздържат да не ги застрашават.
Уредбата на използването на оръжие
А. Съгласно ЗНСО, чл. 35, ал. 1, т. 3 субектите могат да използват оръжие, когато това е абсолютно необходимо, „при пресичане на терористични или други общоопасни деяния с възможни тежки последици”. Не е ясно понятието „пресичане”. То може да се тълкува твърде широко и да послужи за произвол. Не е определено и лицето, срещу което би могло да се употреби оръжие в тази хипотеза – какво трябва да е направило или да прави това лице, за да може срещу него да се употреби оръжие. Така написана разпоредбата, тя позволява оръжие – по дефиниция, животозастрашаваща сила – да се употреби срещу лице, което ничии живот или здраве не застрашава, нито е застрашило в миналото. Това би било в разрез с принципа на абсолютната необходимост.
Б. Съгласно ЗНСО, чл. 35, ал. 2 субектите могат да използват оръжие и без то да е абсолютно необходимо в две хипотези. Не е предвидено условие за абсолютна необходимост на използването на оръжие в тези две отделни хипотези. Това не е адекватно. Във всички, без изключение, случаи оръжие може да се използва само когато това е абсолютно необходимо.
В. В ЗНСО липсват разпоредби, които да съответстват на следните разпоредби в ЗМВР, чл. 87, ал. 5, 6 и 7:
(5) Полицейските органи преустановяват употребата на оръжие незабавно след постигането на законната й цел.
(6) Забранява се употребата на оръжие за задържане или предотвратяване бягството на лице, извършващо или извършило ненасилствено деяние, ако лицето не представлява опасност за живота и здравето на другиго.
(7) След използване на оръжие полицейските органи изготвят доклад.
Последиците от тези липси са ясни. Субектите на оръжие по ЗНСО могат да продължат да употребяват оръжие и когато целта им е постигната и това би довело до осъдителна свръхупотреба на сила и загуба на човешки живот или здраве. Те биха могли да използват оръжие, т.е. животозастрашаваща сила, срещу човек, който ничии живот и здраве не застрашава, нито някога е застрашил. Това не би било правомерно. Субектите биха могли да използват оръжие безотчетно, което би способствало за култура на безотговорност в институцията и за безнаказаност, когато трябва да се разследват случаи на свръхупотреба на сила от субектите.
Моля да върнете ЗНСО на парламента, за да отстрани тези недостатъци.
↑[1] На 30.07.2015 г. служител на Правна програма на БХК осъществи контакт на посочените официални телефони с човек от администрацията на водещата парламентарна комисия, на която законопроекта бе разпределен, а именно - Комисия за контрол над службите за сигурност, прилагането и използването на специалните разузнавателни средства и достъпа до данните по Закона за електронните съобщения, с молба да ни бъде предоставен окончателно гласуваният на второ четене текст на закона. Бе ни отказано.
Последни новини
ЕРМ Запад изпълни плана си за обезопасяване на щъркелови гнезда в Самоков
18:16, 16 апр 24 / Регионални новини
Кога можеш да поискаш обединяване на кредити
18:07, 16 апр 24 / Свят
Избирай от селекция безжични слушалки на лизинг без оскъпяване от А1 до края на април
17:55, 16 апр 24 / Свят
Добави коментар