Варна 2015: Какво не ни е наред?
11:06, 31 дек 15
25
544
Шрифт:
Преди много време в края на годината си казах: "Добре, че свърши, тежка година беше!"... и следващата ми доказа, че всичко е въпрос на сравнение. Оттогава съм много по-смирена в оценките. Та, като става дума за 2015-а, ще се опитам да бъда добронамерена и справедлива.
Спор няма, че можеше да бъде много по-зле. За Варна годината даже изглежда много успешна. С всички уговорки поне можем да й сложим мотото "Докарахме я донякъде" – имаме асфалтирани улици, нови автобуси, обновен център. Вярно, че улиците стават само за бързо придвижване от точка А до точка Б, но не и за разходка, автобусите са предназначени за извозване на пътникопоток, не за хора, а новият център напомня за скоростното благоустрояване преди гостуването на дипломатическия корпус в провинцията. Но все пак ги има на мястото на дупките по асфалта, бълващите дим ауспуси и разбитите плочки.
Понякога се чудя какво ми има, та не мога да оценя по достойнство цялото това щастие. Но на фона на новия асфалт липсата на въображение и визия си личи още повече. За артистизъм и култура дори дума не смея да отворя. Ако някой открие във Варна кътче, в което рисуващи художници, улични артисти, въобще - артистична бохема би изглеждала на място, да ми се обади. Ако претенциите за артистизъм ви идват повече, покажете ми кътче, в което група млади хора (все пак, европейска младежка столица ще ставаме) биха изглеждали на място. А това е, което създава атмосфера и име на един град. Титаничните опити да се крепи статуквото чрез фестивалите не стигат.
Да, 2015-а не беше така тежка като 1994-а или 1998-а. Но често ми напомняше за тях – по показните убийства, например. И по броя на празните приземни етажи, където до неотдавна е имало магазини и заведения. По забравения страх да не ти откраднат радиото и чистачките от колата. И по честата смяна на местните полицейски шефове със "софийски сили".
От чувството за застой и дежа-вю спасяват малките разлики – преди десетилетие ги нямаше кампаниите "Ако си дал" и "Не съм изгубен", благотворителните базари рядко успяваха да съберат достатъчно средства, а тази година това се случи. Не е много, но е достатъчно, за да ни зареди небходимата доза надежда, с която задължително трябва да започне новата 2016-а.
Дано тя се превърне в онази база за сравнение, по която ще мерим доброто!
Вилиана Иванова, БНТ-Варна
Добави коментар