Варна 2015 – годината на границите
"Те не са създадени, за да ограничават нас, човеците, в представите им. Те са там, за да ги преминаваме, да търсим хоризонти, да ги прекрачваме и да се връщаме отново. Границите на нормалното човешко мислене за някои достигат до съседния двор, за други обаче са след хиляди километри, а за трети ограниченията не съществуват. Последните – това са хората на света, различни, шарени, без преднамерени чувства, просто свободни.
Срещата с мултикултурата на Европа е понякога много забавна. Историци смятат, че именно по този начин са се родили някои от най-интересните и съдбовни бракове, други ги определят като живото доказателство, че обществата не могат да живеят изолирано и рано или късно тяхното примесване се случва. Дали чрез провокирани преселения на народи, дали чрез най-обикновени миграционни процеси, но изолирани общества просто вече няма.
В столицата на диамантите, в сърцето на Белгия, живее една от най-щастливите нации на нашето време. Там хората не само свободно изразяват чувствата и мнението си, но повечето дори не се замислят, че някъде изобщо съществува липса на толерантност. В Германия е същото, но с тази разлика, че толерантността е по-скоро наложена, но така или иначе е немислимо да обидиш някого само защото е роден на другия край на света, или пък защото е избрал да облече пола, но е оставил мустаците си да висят на воля.
И докато Европа си диша свободно, въпреки всеобщото схващане, че тя вече се души в прегръдката на тъмните бурки, Варна сякаш успя отчасти да повдигне булото на втория си брак с ГЕРБ и да покаже на света, че съществува. Отчасти, защото въпреки всички ремонти, разкрасявания в централната градска част, пускане в експлоатация на нови транспортни линии, тя все още остава в последните класации по предпочитано място за инвестиции.
Изключително трудният достъп до общинската администрация във Варна, за разлика от либералния подход в Германия, където посрещат от вратата и насочват гражданите, е една от първите разлики, открояващи се при стартиране на нов бизнес. За около 3 минути документите за откриване на разрешително за упражняване на дейност са готови и то само срещу 20 евро. И въпреки че немците от държавните учреждения работят до обяд с изключение на четвъртък, когато затварят в 17:00 часа, хората винаги успяват да си свършат работата. Успяват може би и защото градският транспорт обслужва пътниците навреме, а спазването на интервалите не подлежи на съмнение. Нищо общо с онази така омразна линия 148 във Варна, чиито коли са или прекомерно претъпкани или пътуват празни, когато учениците са във ваканция. Разхищението да правиш курс с десетина души на борда, обаче, може да си го позволи само община, богата като нашата.
Доста спориха моите приятели във Фейсбук коя пейка в центъра загрозява пейзажа и коя саксия прелива от клюмнали петунии. Спориха и за нюансите на плочките по ларгото, за строителните материали, сякаш всички са завършили архитектура и имат поне 20 години стаж зад гърба си. Признавам, но най-верните привърженици на Иван Портних сложиха в малкия си джоб недоволните от проекта за градска среда и преобърнаха представите ми за пиар. Тези хора не спяха, явно и не хапваха, но успяха да накарат дори и най-черногледите да повярват, че Варна започва да се развива и дори че наистина заслужава да бъде европейска столица на младежта след две години.
Други, отявлени опозиционери, чиито профилни снимки пък често и недвусмислено демонстрират носталгия към управлението на Тодор Живков, търсиха и намираха кусури, така както само те го могат. Хейтърското безсилие стигна непознати върхове. Бесепарите не жалиха сили да снимат дупки и дупчици, да споделят кадри на съборетини от крайните квартали на града, да обрисуват със статуси мърлящината, която и по време на тяхното управление си я имаше.
Дори допуснах, че някой от младите бесепари бе замесен в изливането на литър веро в басейна на фонтана. И това само броени дни след като съоръжението бе открито и смая с мащаби и цветове варненци и гостите на града. Та като дойде ред на социалистите. Доста време бяхте във властта и имахте абсолютната възможност да правите водни фигурки и каквото там се сетите. Но вместо това бъркахте кални интриги в собствената си къщурка и в крайна сметка обухте ските и пуснахте по пързалката най-качествените си хора. Запазихте край вас онези, които знаят как да се нагаждат и да се подмазват и резултатът на изборите за местна власт беше повече от съкрушителен. Портних ви размаза, а вие влязохте в класациите по най-болезнено падане по пистата. Професор Анелия Клисарова със смешните 7,48 процента, като кандидат за кмет, а БСП с петима съветници в местния парламент. Но хората на Гуцанов така и не успяха да решат независима ли е или е тяхна професорката. Явно лутането не остана незабелязано дори и от едва кретащият им електорат и в крайна сметка бившият министър на образованието се превърна в жертва на малодушието, което отдавна цепи редиците на червените. Всъщност, Клисарова продължава да се радва на уважението както в лекарските среди, така и в академичните, а интелигенцията я обича. Което е доказателство, че всъщност нейният личен избор да опази себе си от подмолни игри е бил най-правилен. БСП, на практика, вече е неспасяема.
Имало едно време едно момче от Варна, което обиколило множество партии и арести. Когато не му се получавало на избори, яхвало протести. За пореден път директорът на музея в Добрич успя да се навре в общинския съвет на Варна, този път от докторската листа. Дали Костадин Костадинов през този мандат ще бъде само в ролята на медицинската сестра, подаваща хирургическия нож на Ивайло Бояджиев, или ще го повишат в старша, предстои да разберем. Но определено Коцето, което стана печално известно като боксовата круша на бизнесмена Веселин Марешки, вече е с топло местенце в местния парламент. Хубавото в цялата работа е, че ако Марешки реши пак да го набие, знае къде да го намери.
Във Владиславово, където кметът пък им беше един от най-работещите в страната въобще, покриващ на сто процента изискванията за отворена и достъпна администрация, взеха, че си избраха някой си Николай Костадинов от ГЕРБ. Абсолютна липса на логика, при условие че Неделчо Михайлов не само живееше с проблемите на своите съграждани, но и ги решаваше. Спор няма, че Михайлов е и един от най-земните и нормални политици, които никога не забравиха, че човечността и загрижеността са от най-важните приоритети. Но за огромно огорчение партийната кандидатура надделя над професионализма.
Проследявайки ситуацията в регионалните медии, попаднах и на коментарите за този странен избор. Загатваше се за подправени бюлетини, изтъргувани гласове, продадени души... Все още съм убедена, че това не беше избор, а по-скоро цел, постигната със солидни средства.
Точно в деня на изборите за пореден път в моя 42-годишен живот осъзнах, че ние, българите, не ценим умните, възприемчиви и работещи сънародници. Напротив. Ние такива ги мачкаме, изхвърляме и на тяхно място охотно каним неграмотни, мързеливи и податливи на манипулация. Защото мразим да сме на по-ниското стъпало. Онази здравословна конкуренция не ни понася. Ние не обичаме състезанията по правилата. Ние печелим хайдушката.
Вглъбена в своите провинциални проблеми, изборни интриги и болни теми, управата на Варна и тази година не привлече крупни инвестиции. Никой от икономическите гиганти не ни е потърсил, няма даже и рекламни брошури, че възнамеряват да ни посетят. Сякаш Варна е масивна черна дупка, заплашваща да погълне всеки, осмелил се да създаде повече от 10 работни места. Надали производителите не са запознати с географското ни разположение, даващо удобства за морски бизнес, туризъм, лозарство и всичко, от което съседите ни се издържат безпроблемно.
Истината е, че корумпираната чиновническа мафия на най-ниско ниво не позволява на нито един добронамерен инвеститор да навлезе свободно у нас. И се насочват навсякъде другаде, но не и край брега на Черно море. Не акостират, заобикалят ни като плитко дъно, бъкано с опасности.
Въпреки всичко това човек не избира мястото, където да изплаче за пръв път. А Варна не е само роден град, тя е романтика, носталгия, парченце красота. Нещо като любовна връзка, в която все даваш, а нищо не получаваш. Но продължаваш да обичаш..."
Нели Кирчева, журналист
Последни новини
ЕРМ Запад изпълни плана си за обезопасяване на щъркелови гнезда в Самоков
18:16, 16 апр 24 / Регионални новини
Кога можеш да поискаш обединяване на кредити
18:07, 16 апр 24 / Свят
Избирай от селекция безжични слушалки на лизинг без оскъпяване от А1 до края на април
17:55, 16 апр 24 / Свят
Добави коментар