Бесарабска българка стана приемна майка в шуменското село Троица
Ирина и цялата й фамилия дошли в България през 1999 г. и се установили в шуменското село Троица. Младата жена е с квалификация за електромеханик на жп влакове, но нито ден не е упражнявала тази професия. Когато дошла в България, си намерила работа във винарската изба в с. Хан Крум и се трудила там 7 години. После се родило второто й дете и така излязла в дългосрочно майчинство.
Тя е майка на две свои деца – синовете й са на 17 и 7 години, а от август миналата година се грижи и за още едно момченце.
Бебето е на годинка и пет месеца и е последното детенце, изведено от Дом „Майка и дете” в Шумен преди окончателното му затваряне миналото лято.
Според Ирина това да си приемна майка не е точно професия, въпреки че получаваш заплата за труда си. Най-важното е, да обичаш децата, да искаш да им посветиш много време и енергия.
„Преди няколко години майка ми стана приемен родител и гледаше момиченце, което по-късно осиновиха в Италия. Говорихме с моя мъж и решихме и ние да станем приемно семейство”, така Ирина обяснява мотивацията си да избере това поприще.
Бебенцето от шуменския дом е второто дете, което тя приютява в дома си. Преди него 3.5 години гледала друго момченце, което впоследствие било върнато на биологичната му майка.
С „новото” бебе грижите са повече, защото то има сърдечно заболяване и по 7 пъти на ден трябва да му се дават лекарства. „В началото се страхувах да не пропусна някое от хапчетата. Отговорността е голяма”, отсича Ирина. Тя го води и на консултации в Националната кардиологична болница в София, а когато навърши 3 годинки ще трябва да му бъде направена операция.
Майката разказа, че когато взела бебчето у дома, то изглеждало като че ли е на месец и половина, въпреки че било навършило половин годинка.
За да „запечата” развитието на момченцето, Ирина започнала да си води дневник, в който стриктно описва как то наддава, започва да се изправя и да се усмихва.
„Реших да пиша как расте, за да може после, когато родителите му го вземат, да знаят какво се е случвало с него през това време”, разказа Ирина. Тя отсега се натъжава, щом се спомене за предстоящата раздяла с детето, което в един момент ще напусне дома й.
Малкият вече има шест зъбчета, а първите му стъпки били голяма радост за семейството.
Освен с майка и татко, бебчето наведнъж се сдобило и с двама братя и с куп роднини. В къщата, където заедно живеят три фамилии- семействата на Ирина и сестра й и майка им почти непрекъснато ехти детски смях.
Освен Ирина, в село Троица има няколко приемни семейства и при „временните” родители децата получават подслон, грижа и възможност да променят съдбата си.
Последни новини
ЕРМ Запад изпълни плана си за обезопасяване на щъркелови гнезда в Самоков
18:16, 16 апр 24 / Регионални новини
Кога можеш да поискаш обединяване на кредити
18:07, 16 апр 24 / Свят
Избирай от селекция безжични слушалки на лизинг без оскъпяване от А1 до края на април
17:55, 16 апр 24 / Свят
Добави коментар