Бургас през 2016 г. – от Митьо Очите до новата транспортна схема
На 8 юни вечерта в Слънчев бряг се случи нещо, което по своята същност се смяташе за безвъзвратно отминало през 90-те години. Заведението „4you“ стана арена на гангстерски сблъсък между две групи – тази на собственика на ресторанта Божидар Кузманов, наричан Божо Кравата, и на несебърския бос Димитър Желязков – Митьо Очите. Пред очите на множество туристи в началото на летния сезон Очите беше прострелян на няколко места и в тежко състояние откаран в бургаска болница. Неговият шеф на охраната Александър Алексиев – Сашо Японеца беше убит на място, а още един гард – леко ранен. Сред хората на Кузманов пострадали нямаше, защото според свидетелски твърдения Очите и компания нахлули в ресторанта без огнестрелни оръжия и са били изненадани от канонадата от куршуми по тях.
Отзвукът от стрелбата се разпространи като мълния по целия свят. Британски младежи, свидетели на случилото се, разпространиха „славата“ на Слънчев бряг като екшън дестинация. Противно на прогнозите, че инцидентът ще доведе до отлив на туристи, той по-скоро предизвика интерес и посетители на курорта се снимаха за спомен пред затвореното с полицейски ленти заведение.
МВР арестува за стрелбата една дузина хора, близки до Божидар Кузманов, които скоро бяха освободени. Самият Божо дълго време беше издирван и накрая сам се предаде, като в момента е в ареста. На двама от всички задържани бяха повдигнати обвинения за опит за убийство на Митьо Очите - Георги Иванчев и Радослав Димитров. Самият Димитър Желязков за изненада на много хора оцеля. Въпреки тежките си рани и сагата с прехвърлянето му от болница в болница, несебърлията се възстановява с неочаквано бързи темпове, обгрижван от близките си хора. Дали ще последва отмъщение от негова страна спрямо враговете му – единствено бъдещето ще покаже.
Още няколко криминални случая оставиха следа в хрониките през 2016 г. в Бургаско.
На 29 януари бе взривена аптеката на варненския бизнесмен Веселин Марешки в бл. 55 в бургаски комплекс „Славейков“. Пострадали хора нямаше, инцидентът се размина само с щети. Самият Марешки изобщо не изглеждаше стресиран от експлозията. Впоследствие той отвори множество бензиностанции в страната, включително и в Айтос, и дори се кандидатира за президент. Кой и с какъв мотив е заложил бомбата пред аптеката – и досега не е ясно.
На 8 февруари бе направен опит за обир на около 140 000 лв. в Средец. Братовчедите Христо и Бойко Борецови опитаха да ограбят инкасото с пенсии пред пощата в града. Нападението им обаче завърши с трагедия – първият беше застрелян от охраната на автомобила, превозващ парите. В края на тази година 21-годишният Бойко Борецов се призна за виновен и сключи споразумение с прокуратурата да лежи в затвора 6 години и половина.
През април убийство разтърси Несебър. Собственикът на ресторанта „Принц Кирил“, намиращ се в старата част на града, Кирил Христов застреля собствения си готвач Никола Колев. Инцидентът станал в автомобила на местния футболен бос Пламен Копчев на 17 април около 22,00 ч. Христов седял на задната седалка и започнал да стреля с оръжието. Единият от куршумите минал през седалката и попаднал в седящия отпред Колев. Христов първоначално беше задържан, но впоследствие освободен под домашен арест в очакване на делото.
На 30 юни ръкопашна схватка се разрази на изхода на Бургас в посока магистрала „Тракия“. Екшънът се разигра между две групи – от едната страна, на протестиращи срещу рокерите „Нощните вълци“, близки до руския президент Владимир Путин, от друга – на мъже и жени с камуфлажни дрехи, развяващи знамена на Воински съюз „Васил Левски“ и организацията „Шипка“. Спречкването имаше политически оттенък и бе на тема „за“ и „против“ Русия. Няколко от русофобите бяха бити и ритани, паднали на земята. Някои от биячите бяха задържани, след което освободени. Прокуратурата иззе видеозаписи, за да се види кой е започнал пръв и кой кого е бил. Засега повдигнати обвинения няма.
Достойно място в криминално-съдебните новини намери бившият бургаски бодигард Горан Горанов. След като през последните две години сътвори куп хулигански прояви – заплаши с убийство травестити до Старата поща, наряза си ръцете със стъкло, вися от климатик на блок, преби свещеници в католическата църква в Бургас – той бе тикнат в затвора, където пак се прояви, като нападна надзирател. Горанов бе осъден на 2 години затвор за притежание на незаконно оръжие и за грабеж на мъж. В края на ноември се споразумя с прокуратурата да лежи още година и половина за побоя над надзирателя. Горанов бе изпратен в Ловеч, където се настаняват затворници с психични отклонения.
През годината имаше и множество дела срещу каналджии, хванати да транспортират нелегални мигранти през границата. Най-много обаче се коментира случаят със завързването със свински опашки на трима афганистанци от страна на Петър Низамов-Перата и неговите хора през април тази година. След като първоначално беше задържан, след множество обжалвания той беше първо пуснат в домашен арест, а впоследствие и напълно освободен. Самият Перата организира няколко митинга с неговите хора на тема „Вън мигрантите от България“ – първо в Бургас, а после и в София. Делото срещу Низамов за незаконното залавяне на афганистанците ще продължи и идната година.
Другият подобен герой – Динко Вълев от Ямбол, също заслужи достатъчно медийно внимание, след като сам задържа 16 мигранти край средецкото село Долно Ябълково. Въпреки обвиненията, че с действията си подбужда към дискриминация, насилие и омраза, ловецът на бежанци заслужи по-големи симпатии от своя „брат по оръжие“ Перата и дори стана герой в риалити предаване по една от големите български телевизии.
Тази година не мина и без няколко протеста в Бургас.
На 30 март джипита от града и областта излязоха на протест срещу промените в здравеопазването. Те се обявиха против заместването на Националния рамков договор от 2015 г. с решение на Надзорния съвет на НЗОК. Недоволстваха от административния хаос, който според тях цари в системата на здравеопазването. Общопрактикуващите лекари бяха подкрепени от бургаския омбудсман Таню Атанасов, който изрази неодобрението си от въвеждането на регистрацията с пръстов отпечатък в болниците.
На няколко пъти през годината на протестни шествия излизаха бургаските таксиджии. Финалният за 2016 г. митинг беше пред сградата на Общинския съвет по време на последното му заседание на 20 декември. Шофьорите протестираха против въвеждането на новия патентен данък от 660 лв. в Бургас. Таксиджиите поискаха и да се разреши движението им в бус лентите, както и в къси срокове да бъдат маркирани стоянките, които са одобрени от Общинския съвет, и да се обсъдят нови такива.
В края на годината на протест излязоха и рибари. На 19 декември над 100 представители на рибарски сдружения и собственици на риболовни кораби окупираха пространството пред Изпълнителната агенция по рибарство и аквакултури в Бургас. Те протестираха срещу, според тях, оказвания геноцид от ИАРА, която по думите им ги възпрепятства да си изкарват прехраната с риболов в Черно море. Проблемите бяха обсъдени на среща три дни по-късно между тях и зам.-министърът на земеделието Свилен Костов в бургаски хотел, на която рибарите му връчиха писмена декларация със своите искания.
Нещото, което обаче привлече най-много вниманието на бургазлии през 2016 г., бе въвеждането на новата транспортна схема. Сред многократно отлагане на нейния старт тя влезе в сила от 26 ноември тази година. От Община Бургас заявиха, че целта е се оптимизират маршрутите на градския транспорт и по този начин да се намали излишното им дублиране. Това ще доведе до значително облекчаване на трафика и вредните емисии в града. Разписанията на новите линии също са предвидени така, че да се допълват максимално.
Тези обяснения не трогнаха много от пътниците, които възроптаха срещу новия автобусен ред в града и последва лавина от недоволство. Стигна се и дотам, че граждани пуснаха жалба до Общинския съвет с призив да се възстанови старата транспортна схема в града, в която да се включи само една бърза линия. От своя страна кметът Димитър Николов заяви, че не може да променя схемата и ако това бъде направено, би означавало общинският превозвач да фалира. Той съобщи, че проектът е разработен от посочена от Европейската комисия чуждестранна фирма, като от общинската администрация само са се опитали да помогнат, за да се адаптира схемата към нашите условия.
С цел да угодят на пътниците и да потушат недоволството, от „Бургасбус“ в движение направиха множество промени на маршрути и разписания, които ще продължат и през следващата година. Каквото и да се случи от тук насетне обаче, ясно е едно – връщане назад към старите линии не може да има.
Покрай всичките посочени по-горе събития и вълнения някак си между другото минаха изборите за президент и вицепрезидент на България. Изненадващо за мнозина, както в областта, така и дори в самия град Бургас, който се смята за бастион на ГЕРБ, гласоподавателите пуснаха повече бюлетини за подкрепения от левицата ген. Румен Радев. На балотажа 49,94 % от избирателите в община Бургас предпочетоха него срещу 45,08 % за Цецка Цачева. В цялата област единствено в община Приморско преднината на втория тур бе за кандидата на ГЕРБ. След вота голям интерес сред бургазлии предизвика новината, че новата първа дама на страната - Десислава Генчева, е родом от морския град, макар че отдавна живее в столицата.
Позитивните събития през 2016 г. за Бургас като че ли бяха свързани основно със спорта.
Най-запомнящо се ще остане грандиозното откриване на Световното първенство по ушу за младежи в Бургас на 28 септември на площад „Тройката“. Няколко хиляди души станаха свидетели на демонстрации на различни стилове от китайското бойно изкуство, чиито корени произхождат от световноизвестния манастир Шао Лин. В самото първенство, провело се в зала „Младост“, участваха около 1000 състезатели от 47 държави по света.
Бойните страсти в зала „Младост“ продължиха от 7-ми до 9-ти октомври, когато там се проведе и 24-ото Световно първенство по шотокан карате-до и 9-ата Световна Кохай купа. В шампионата се включиха над хиляда състезатели от 45 държави на 4 континента. България бе представена от 70 участници, като спечели 8 златни медала.
Добра новина имаше и за феновете на футбола в Бургас, след като „Нефтохимик“ се завърна в елита. Това стана възможно с придобиването от Общината на мажоритарния дял от акциите на клуба. От спортно-техническо естество обаче отборът не се представи на ниво и зае предпоследното място в класирането на Първа лига след края на есенния полусезон. Неговият основен спонсор и доскорошен изпълнителен директор Павел Бошнаков поиска допълнителни 1,5 млн. лв. общински пари за издръжката на тима през 2017 г. До края на година те не бяха отпуснати и финансовото бъдеще на „шейховете“ занапред е неясно.
Негативни вълнения имаше покрай другия футболен клуб в града – „Черноморец“, след като Съветът на директорите взе решение дружеството да бъде обявено в несъстоятелност. Това е станало без знанието на Общинския съвет, което породи бурна реакция на недоволство сред местните парламентаристи. Съмненията са, че собственикът на клуба Митко Събев готви имотна измама със стадиона на клуба в кв. „Акациите“. Всичко това доведе до невиждано обединение на общински съветници от всички партии в местния парламент, които излязоха на митинг в името на обща кауза - за спасението на стадион „Черноморец“.
В културния живот на Бургас през 2016 г. не се случи нищо по-значително. Проведоха се обичайните летни фестивали, но отсъствието на Spirit of Burgas определено си личи. По-лошото е, че и бъдещето на най-грандиозния фест в града от 2008 г. насам е напълно неясно и потъва някъде в зоната на здрача.
Последни новини
ЕРМ Запад изпълни плана си за обезопасяване на щъркелови гнезда в Самоков
18:16, 16 апр 24 / Регионални новини
Кога можеш да поискаш обединяване на кредити
18:07, 16 апр 24 / Свят
Избирай от селекция безжични слушалки на лизинг без оскъпяване от А1 до края на април
17:55, 16 апр 24 / Свят
Добави коментар