Според българската народна традиция Лазарица е празник на нивите, пасищата и горите, но и празник на момичетата, които след като са лазарували, могат публично да се момеят. Вярва се, че къщата, в която са влезли и пели лазарки, ще бъде честита през цялата година.
Денят се нарича още Лазарова събота и Лазар.
На Лазаровден трапезата е отрупана с най-разнообразни празнични блюда. Такива са баницата с лапад, лазарските "плитки", зелените салати, сладките фурми и вареното жито, което се раздава в памет на покойниците.
В християнската църква Лазаровден е свързан с възкресението на Лазар, живял в гр. Витания, близо до Ерусалим. Той се разболял и умрял. Иисус възкресил покойника на четвъртия ден от погребението му, заради проявеното гостоприемство на Лазар. Той живял още 30 години в строг пост и е провъзгласен за първият епископ на гр. Китион на остров Кипър.
На Лазаров ден българската църква отбелязва паметта на своя мъченик Лазар Български, измъчван и убит на 23 Април, 1802г.
Добави коментар