Еньовден е!

06:30, 24 юни 19 / Общество 25 1033 Topnovini
1

На 24 юни традиционно отбелязваме Еньовден – празник на слънцето, водите и билките.

Поверието гласи, че събраните в ранното утро на Еньовден треви са лековити и имат най-голяма магическа сила, а след това я загубват. Затова от набраните през този ден треви и билки се прави голям „еньовски венец“ и всички се провират през него за здраве. Според вярванията, водата в реките и кладенците на този ден е лечебна.

Традициите и ритуалите на Еньовден са изпълнени с надежди за здраве, щастие и любов. В тях се крият необятното съкровище на народната мъдрост.

Еньовден е един от най-хубавите празници в народния ни календар, който по значение стои редом до Коледа, Великден и Гергьовден. 

Източноправославната църква чества рождението на свети Йоан Кръстител. Оттам идва и името на народния празник - Еньо или Яне са кратки форми на Йоан и Иван. Първоначално празникът съвпадал с лятното слънцестоене - 21-22 юни, затова и много от обичаите са свързани с култа към слънцето.

В различните географски области името се произнася по различен начин — в Област София името на празника е Яневден, в Струга — Иванден, в Охрид — Ивъндън, във Великотърновско — Иван бильобер или Драгийка.

Според народа, на Еньовден започва далечното начало на зимата — казва се "Еньо си наметнал кожуха да върви за сняг". Вярва се, че сутринта на празника, когато изгрява Слънцето "трепти", "играе" и който види това, ще бъде здрав през годината.

Точно по изгрев, всеки трябва да се обърне с лице към него и през рамо да наблюдава сянката си. Отразява ли се тя цяла, човекът ще бъде здрав през годината, а очертае ли се наполовина - ще боледува.

Вярва се, че преди да "тръгне към зима" слънцето се окъпва във водоизточниците и прави водата лековита. После се отърсва и росата, която пада, е с особена магическа сила. Затова всеки трябва да се умие преди изгрев в течаща вода или да се отъркаля в росата за здраве.

За Еньовден е характерно "грабенето" (краденето) и "маменето" на плодородието от нивите и добитъка, макар че ритуалът се прави и на Гергьовден. Казват, че жени (баятелки, магьосници) отиват на чужда нива, събличат се голи и извършват различни ритуали. Тогава стръковете на нивата им се покланят. Прав остава само един стрък и това е царят на нивата. Тогава магьосницата го откъсва и го носи на своята нива или на нивата на този, който е поръчал "краденето". Вярва се, че с царя тръгва и плодородието на нивата. За предпазване от такова "открадване", срещу празника стопанинът сам жъне своята нива в средата или в четирите ъгъла, за да я намери "житомамницата" вече "обрана".

Понякога стопаните в нощта срещу Еньовден отиват на нивите си, за да ги пазят от "мамници". Грижата за съхраняване на реколтата и страхът от природните сили са породили още един ритуал — забраната да се жъне на Еньовден. Според поверието този ден е "хаталия", "аталия" (лош ден) и се вярва, че Свети Еньо ще порази с гръм нивата на онзи, който не го е уважил на празника му, а е отишъл да работи.

На този ден своя имен ден празнуват всички с имена Енчо, Еньо, Йоан, Йоана, Йонко, Йончо, Йонка, Ян, Яни, Яне, Яна, Янка, Янко, Яница, Янин, Янина, Янита, Янета, Янис, Яниса, Янимир, Янимира, Янислава, Янизар, Янизара, Янил, Янила, Янилин, Янилина, Янидин, Янидина, Яник, Янек, Янико, Яника, Яно, Яньо, Янчо, Калоян, Ена, Една, Ивет, Даян, Даяна, Деница, Диян/Диан, Дияна/Диана, Деян/Деан, Деяна/Деана, Биляна и имена на билки.

За да коментирате, е нужно да влезете в профила си или да се регистрирате.

Най-нови Най-четени Най-коментирани