Каква е била храната на древните римляни?

12:00, 08 сеп 18 / Любопитно 25 874 Topnovini
1

Странна смесица от сладко и солено, поне 40 вида хляб, изискани питиета и разядки е имало на масата на древните римляни. Храната на богатите е била коренно различна от тази на бедните, доста по-вкусна, разнообразна и здравословна. Но всички са се хранили поне три пъти дневно, пише Агрозона.

Древните патриции и пълководци от императорската свита са хапвали блюда, приготвени от камилски гърбици, свински вимета, езичета от славейчета с гарнитура от розови листенца. Голям деликатес е бил печеният пъдпъдък, при това пъхнат в теле.

Бедните в Римската империя са разчитали на леща, нахут, ечемичен булгур и ръжено брашно. До пшеницата са нямали достъп, защото тя е била за по-висшата класа.

„Но през годините се появили чревни заболявания, които довели до масово измиране на хора. За да се спасят и оцелеят, древните започнали да си правят експерименти и установили, че ако прибавят пшеница в ръжта, или изцяло я използват за своите варива, смъртността намалявала, хората укрепвали и епидемиите вече не били чак толкова страшни. Причината била, че в пшеницата има ензими, които не позволяват на определени бактерии да се развиват“, разказва Петър Стефанов, който от години изучава рецептурника на Апиций.

Апиций е живял през първата половина на I век, бил е придворен готвач по времето на император Тиберий. Петър Стефанов е бивш авиоинженер с военна практика, главен готвач на клуб „Традиция“.

Освен Петър Стефанов с изучаване на римската кухня се занимава и археологът в Регионалния исторически музей в старата столица доц. Павлина Владкова. Тя е в основата на трапезите, които съпътстват фестивала „Нике – играта и победата“ в Никополис ад Иструм.

„Плодoвете са били култ в Древен Рим. Те са били символ на здравословния и сладък живот“, казва Павлина Владкова, която е намирала при археологически разкопки фруктиери, пълни с плодове, оставени в гробниците като дарове за боговете. Разказва, че най-вкусните десерти в Античността са били базирани върху плодове като фурми, круши, кайсии, грозде и всякакви горски лакомства.

„Характерното е, че при приготвянето те са били овкусявани с лютив черен пипер, кимион, мед и зехтин, а обединяващата съставка са яйцата, които са били в изобилие както в домашните стопанства, така и от горския пернат дивеч“, допълва Павлина Владкова.

Вкусовете в Римската империя са се базирали на Средиземноморската кухня, която включва зехтин, риба, маслини, вино, сосове и повече от 40 вида хляб, допълва още Павлина Владкова. Цените някога не били чак толкова по-различни от днешните. При това те са били регламентирани с едикт на император Диоклециан, който в трети век издал едикт. Всички цени били съобразени със стойността на златото, като основен еквивалент.

От запазените документи в Помпей и от записките на римските хронисти, знаем, че в разцвета на Римската империя литър зехтин е вървял за три сестерции, което е около шест евро. Литър обикновено вино е струвало една сестерция или две евро, но доброкачественото вино е държало цена между четири и осем евро, казва Павлина Владкова.

И в Древен Рим са знаели какво е фастфууд, макар да са му казвали само бързо хранене. Но вместо освежителна напитка и хамбургер хората тогава са хапвали питка хляб, супа и вино, подсладено с мед. Всичко това струвало четвърт сестерция или половин евро.

В Античността са нямали идея какво е това картоф например, но добре са познавали подправките и една от най-важните е била ликваменът или още гарум. Тя представлява рибен сос, ферментирал в дървени качета не по-малко от шест месеца. След като бъде филтрирана саламурата, тя се превръща в основната съставка в римската кухня, използвана за подсоляване и овкусяване. С ликвамен древните са подправяли дори дините и пъпешите, както и десертите.

Римляните са комбинирали месо и зеленчуци почти както го правим и днес. Петър Стефанов например често приготвя рецепта, при която месото се овалва в лозови листа, подобно на днешните сърмички, но вместо ориз в плънката е имало микс от ядки. Лещата, комбинирана с булгур и праз също е била част от менюто. Понякога в нея са прибавяли джанки и кисели горски плодове. Разядките от маслини, ряпа, моркови, пъщернак и сирене, гарнирани с плодови и винени сосове също са присъствали на трапезата на простосмъртните поданици на Римската империя.

За да коментирате, е нужно да влезете в профила си или да се регистрирате.

Ключови думи
Най-нови Най-четени Най-коментирани

Анкета

Как се предпазвате от грипа?

Всички анкети

Моля, изберете един от посочените отговори

Резултати 42 гласа

Гласуването за дадена анкета е възможно веднъж на всеки 24 часа.