Сирни Заговезни е: вижте какви ритуали се изпълняват днес

08:00, 10 мар 19 / Общество 25 642
1

Сирни Заговезни е подвижен празник и се празнува една седмица след Месни Заговезни и 7 седмици преди Великден. В понеделникът след Сирница започва Великия пост – 49 дена въздържание от животинска и мазна храна.

Сирни Заговезни е празник, наситен с много ритуали и обичаи. В традицията той се свързва с мъжкото начало, затова и по-голямата част от обредите се изпълняват от мъже. На Сирница, както още е наричан празникът, изпълняваме една от най-възвишените християнски добродетели – молим за прошка от ближните си.

В традиционното българско общество, прошка се иска на този ден още преди покръстването ни през 9-ти век. Нашите прадеди са свързвали празника с кръговрата на живота, с пробуждането на природата за нов живот след дългата зима.
 
На празничната трапеза задължително присъства баница със сирене, варени яйца и халва. Това е последният ден, в който може да се яде блажна храна. По време на обредната вечеря се изпълнява и обичаят „хамкане“ – на червен конец се закача варено яйце или халва. Най-възрастният мъж от семейството завърта конеца, а останалите се стремят да хванат с уста яйцето или халвата. Който успее ще е най-здрав през годината.

Един от елементите, който е основен за празника, е огънят като символ на Слънцето. Вярва се, че неговата енергия е пречистваща за човека, за дома и земята. Рано сутринта на най-високото място в селото или на мегдана се палят големи огнени клади. След като се разгори ритуалният огън мъжете го прескачат за здраве, докато жените танцуват хоро около тях и пеят.

В някои региони като Тракия, например, се изпълнява и обичаят „оратница“. Оратниците са сламени факли, които всеки стопанин завърта над главата си и нарича за здраве и плодородна година. На някои места ритуалът се изпълнява на нивата – да е здрава и плодородна земята, да даде много жито и плодове.

Огънят присъства и под още една обредна форма: в Източна и Югоизточна България се изпълнява обичаят „хвърляне на стрели“ (стрелкане, туйкане, чулкане). Всеки момък издялква стрели, които се палят и изпращат в дома на девойката, която младият мъж си е харесал. През това време момите събират стрелите. Която мома е събрала най-много стрели, тя е най-харесвана.

На Сирни Заговезни се изпълняват и кукерските игри. Мъжете, преоблечени в животински кожи с козината навън и накичени с чанове танцуват и играят из цялото село. Тяхната задача е да прогонят злите духове, а която мома ги докосне ще бъде дарена с рожба.

Вярва се, че на този ден дори „небето слиза на земята и я целува като й иска и дава прошка“. Младите семейства ходят на гости на кръстниците си, като им носят дарове (печена кокошка, баница, ракия, вино) и ги молят да опростят греховете им. Децата и по-младите също искат прошка от родители и по-възрастни.

Опрощаването на греховете е една от най-висшите християнски добродетели. В молитвата „Отче наш“ е казано „и прости нам дълговете ни, както и ние прощаваме на длъжниците си“. Свети Йоан Златоуст е дал интересно тълкувание на тези слова. Според него с тези думи Господ иска да ни научи на смирение – хората да не се уповаваме на подвизите си, а да помним предишните си грехове. Да не се отчайваме за спасението си, а да се учим да „просим от Лекаря на душите лекарството на опрощението“.

В тези слова се крие и тайната на човеколюбието – да бъдем кротки към виновните, незлопаметни към съгрешаващите против нас. В християнството се вярва, че „чрез прощаването на греховете ние придобиваме прошка за себе си и сами си подготвяме мярата на човеколюбието, защото ние молим да ни дари толкова, колкото сами даваме на ближните, и изпросваме за себе си същото опрощение, каквото даваме на своите длъжници“.

Независимо дали сме вярващи или не, на този ден е добре да отделим минутка за вътрешния си свят и да се смирим, да си спомним греховете и се стараем да не повтаряме старите си грешки.

За да коментирате, е нужно да влезете в профила си или да се регистрирате.

Най-нови Най-четени Най-коментирани