Век по-късно учени откриха нови доказателства в подкрепа на Теорията на относителността на Алберт Айнщайн

13:20, 26 юли 19 / Култура и наука 25 262 Topnovini
1

Учени откриха нови доказателства в подкрепа на Теорията на относителността на Алберт Айнщайн от 1915 година.

Наблюдения на светлината, излъчвана от звезда, която се движи в орбита около огромната черна дупка в центъра на нашата галактика, предоставиха нови доказателства в подкрепа на Теорията на относителността на Алберт Айнщайн от 1915 година, съобщи Ройтерс, цитирана от БГНЕС. Учените са изследвали звезда, наречена S0-2, която е с маса приблизително 10 пъти по-голяма от Слънцето, която се движи в елипсовидна орбита – и прави пълна обиколка за 16 години, около гигантска черна дупка наречена Сагитариус А, разположена в центъра на Млечния път – на 26 000 светлинни години от Земята.

Астрономите са забелязали, че поведението на светлината на звездата, която е успяла да се „измъкне“ от изключителното привличане на гравитационното поле на черната дупка, която е с маса 4 милиона пъти по-голяма от тази на Слънцето, потвърждава предположенията на Айнщайн. Теорията на известния теоретичен физик, която е един от основните стълбове на съвременната наука, обяснява законите на гравитацията и тяхното отношение към други природни сили.

В светлината на теорията на Айнщайн, използвана при наблюденията на звездата, астрономът Андреа Гез от калифорнийския университет в Лос Анджелис твърди, че заключенията на гениалния физик не могат да бъдат приложени напълно за поведението на възможно „най-екзотичните гравитационни състояния“ – като тези на черните дупки. Тези изключително плътни космически явления излъчват толкова силни гравитационни полета, от които не могат да се изплъзнат нито светлината, нито каквато и да била материя.

При изследването е засечена изключително слабо трептене във времето и пространството около черната дупка – нещо, предречено от теорията на Айнщайн. Законът на Исак Нютон за универсалната гравитация от 17-и век не може напълно да обясни тези наблюдения, заяви Гез.

„Нютон дава най-доброто възможно описание на гравитацията и то е валидно в продължение на дълго време, но започва да се „износва по краищата“. Айнщайн дава доста по-пълна теория. Днес виждаме как теориите на Айнщайн също започват „да се износват по краищата“, посочва Гез, която оглавява проучването, публикувано с списание „Сайънс“. По думите ѝ в един определен момент ще е необходима по-пълна Теория за гравитацията.

Изследването зависи изцяло от данните от обсерваторията Кек в Хавай, която е фокусирана върху проучвания върху ефекта на така нареченото гравитационно червено изместване. Теорията на Айнщайн предвижда дължината на вълната на електромагнитното излъчване, включително удължаването на светлината, тъй като избягва тежестта на гравитацията, упражнена от масивно небесно тяло като черна дупка.

Фотоните – светлинните частици - изразходват енергия, за да избягат, но винаги пътуват със скоростта на светлината, което означава, че загубата на енергия става чрез промяна на електромагнитната честота, а не със забавяне на скоростта. Това води до преминаване към червения край на електромагнитния спектър, гравитационното червено изместване. 

За да коментирате, е нужно да влезете в профила си или да се регистрирате.

Най-нови Най-четени Най-коментирани