Поглед назад: Денят, в който живопис и сатира се срещат

07:00, 22 ное 19 / Общество 25 2742
1

На 22 ноември обръщаме поглед назад към две бележити години, които ще останат в историята с рожденията на Добри Войников и Панайот Христов, по-известен като Сирак Скитник. 

,,Лъжа е всяко изкуство вън от своето време."

Мнозина се питат защо Сирак, защо Скитник? Публицистът Стефан Станчев отговаря така в „Златорог„: „Сирак, защото се освобождава от властта на миналото, и скитник, защото пътува извън позволения синор на бъдещето. С прозрачния поглед ва мъдрец,който познава границите на изкуството, но и безкрая на живота.”

Той оглавява духовния елит в София. През 1919 г. заедно с Николай Райнов и Иван Милев създават движението "Родно изкуство", за да се сроди изобразителното ни изкуство с експресивната прелест на старата българска икона, миниатюра, стенопис, тъкани и орнаменти, митове и легенди. Така се сливат българското и европейското, националното и универсалното, традиционното и съвременното, фолклорното и индивидуалното. Сирак Скитник не само пише за тези нови канони, но и рисува така. Забележително е сътрудничеството му в списание "Златорог", където е поканен от Владимир Василев, и списание "Везни". През 1919 г. той пише във "Везни": "Има само едно вечно младо и истинско изкуство, елементите на което можем да намерим при иконописците и при майсторите на картините от Възраждането ни." На 25 януари 1935 г., с указ на Цар Борис III радиоразпръскването на територията на Царство България става предмет на държавен монопол.  От този момент, неговото утвърждаване и развитие е поверено на Сирак Скитник – първи директор и уредник на Българското радио. Именно неговите усилия довеждат до утвърждаването и програмното развитие на радиото като българската свободна медия, която значително изпреварва своето време като десетилетия наред изгражда, формира и възпитава своята аудитория. Заради тази си и други свои обществена дейност и изградения си авторитет художникът и критикът Сирак Скитник е избран от гилдията за пръв председател на Общото дружество на художниците, от което по-късно се ражда Съюзът на българските художници.

Финалната песен от “Криворазбраната цивилизация”:

Славно, честно и почтено
за младите в днешньо време
да са държат у своето
прадедно народно име.
Младите, що са предават
в лъскавата цивилизация
смешни пред света се правят,
лекоумност ги назначя.

Секи момък, сяка мома
от рода си да залюбва:
таз любов за тях е сама,
що природно ги събира.
Да сме верни в секи случай
на народний си обичай:
чуждото за нас е странно,
че за други е скроено.

През 1833 година е роден Добри Войников – български възрожденски учител, драматург, общественик и журналист, музикален и театрален деец.

Добри Войников е роден в Шумен в семейството на поп Васил Войников. Първоначално учи в родния си град при Сава Филаретов, Иван Богоров и Сава Доброплодни. Завършва френския колеж „Сен Беноа“ в Цариград. През целия си живот е учител — отначало в Шумен, където започва обществено-политическата си дейност като организатор на т.нар. „млади“ в черковната борба и като читалищен деец. Принуден да емигрира в Румъния, учителства в Браила и в Гюргево.

През 1860 г. Добри Войников издава „Сборник от разни съчинения“, антология на френската литература, която предизвиква полемики в печата между франкофили и русофили. 

По-късно публикува „Кратка българска история“ (1861) и „Ръководство за словесност“ (1874), която е сочена за един от най-добрите образци на българската литературна теория от 70-те години. Той е основоположник на българския театър, пръв български режисьор и автор на театрални пиеси. Най-известна сред тях е „Криворазбраната цивилизация“ от 1871 г., която е смятана за най-добрата българска комедия до началото на 20 век. През 1869 г. става един от учредителите на Българското книжовно дружество (днешната Българска академия на науките). От 1870 до 1876 г. продължава театралната си дейност в Букурещ, Гюргево и Шумен. По време на Руско-турската освободителна война (1877-1878) става управител на сиропиталище в Търново, където умира от тиф.

Търновският театър представя „Криворазбраната цивилизация“

 

 

 

 

 

 

За да коментирате, е нужно да влезете в профила си или да се регистрирате.

Най-нови Най-четени Най-коментирани

Анкета

Трябва ли да бъде променян романът "Под игото" на Иван Вазов?

Всички анкети

Моля, изберете един от посочените отговори

Резултати 135 гласа

Гласуването за дадена анкета е възможно веднъж на всеки 24 часа.