Поглед назад: „Ако си дал, не си живял напразно…”

07:30, 23 дек 19 / Поглед назад 25 3343 Шрифт:
Антония Руменова

В българския език „естрада“ е не просто конструкционна терминология или нарицателно понятие за популярна музика, а цяла една епоха. Епоха разказваща и изпяваща живота на всички ни.

Терминът „естрада“ е замислен да обедини и поп, и рок, джаз, фолклор, че и дарк уейв... Само че не става точно така. Музиката умее да разбива клишетата и да преобръща понятията. „Естрадата“ е жива, защото нейната музика надживя условностите на времето и днес се пее от поколения, лишени от травмите на миналото.

Грандиозни успехи, световни звезди, милионни тиражи, предателства, любов, смърт...А главният герой на сцената на българската естрада е Емил Димитров, който на днешния ден вдига 79 наздравици под небесните прожектори.

За 40-годишната си кариера Емил Димитров издава над 30 албума, създава около 350 песни, продава 65 милиона копия от албумите си по целия свят, изнася над 7000 концерта в европейски, азиатски, африкански страни, пее на една сцена с Рики е Повери, Ал Бано, Джани Моранди, Патриция Карли, Шарл Азнавур, Йосиф Кобзон, Алла Пугачова (която изгря на музикалния небосклон благодарение на неговата песен "Арлекино") и много други звезди на българската и световната поп и рок музика. Считан от мнозина за "крал на песента" или дори "Синатра на Изтока".

Думата "легенда" вече е изхабена и изтърбушена от честата си употреба, но това е най-искреното определение за Емил. Една легенда. Преразказвана и оцветявана. Разказ за живот,  който влиза във всеки дом и владее умове и сърца. Вълнение. Често мислим, че знаем всичко за известните, толкова слушаме за личния им живот, че оставаме с усещането, че сме част от него. А самотата под златен похлупак остава скрита. За фалшивия блясък, преди време разказа съпругата на Емил Димитрови негова дългогодишна спътница:

"В дома ни идваха много високопоставени личности. Те също харесваха разкоша, лустрото, вечерята на свещи със сребърни и златни сервизи. Но никой не му помогна с нищо. Емил се справяше сам с живота благодарение на изключителния си талант. Живеехме луксозно. Ходехме в чужбина. На един концерт в Париж присъстваше и цар Симеон. След концерта самият Симеон стана и помоли Емил да изпълни още веднъж песента „Моя страна, моя България“. Беше страхотно преживяване. Вечерта нашият посланик в Париж Топенчаров даде коктейл в посолството, а царят подари кошница с 500 бели рози в различни нюанси. Емил предпазливо погледна посланика и попита дали може да приеме розите. Г-н посланикът му отвърна: „Разбира се, ти си артист, а не политик.“ Няма да ви разказвам за турнетата из Съветския съюз, където Емил беше посрещан почти като „Бийтълс“ и както сега посрещат Майкъл Джексън."

Инсултът прекъсва кариерата му. Макар и в невъзможност да концертира, той продължава да се опитва да прави композции, макар и с една ръка върху клавишите на своето пиано. Излезе на сцената за последен път в инвалидна количка през 2002 г. на концерта с песните на певеца, изпълнени от любими български изпълнители, излезли по-късно в албума му „Само един живот не е достатъчен...“. Особено когато не е изжяван напразно.

Умира на 30 март 2005 г. в София.

Славата, благоговението, луксът - всичко в този живот се заплаща. Емил Димитров, любен от всички, остава един самотник. В едно интервю казва: „Аз съм една красива измислица, пламнала като факел и изгоряла като фойерверк.“

Инсултът прекъсва търсенията на певеца, но славата му не умира. Споменът за него, любовта, музиката, белегът в душите на всички негови фенове, това е, което остава след смъртта на телесното.

 

Добави коментар

Моля попълнете вашето име.
Top Novini logo Моля изчакайте, вашият коментар се публикува
Send successful Вашият коментар беше успешно публикуван.

Реклама