Поглед назад: „Млад Гоце ми се ожени… за Македония“

07:30, 04 фев 22 / Поглед назад 25 6473 Шрифт:
Ирина Иванова Автор: Ирина Иванова

„Първи поредъ поставямъ Гоце Дѣлчева.
Защото всѣко велико дѣло се носи отъ велико сърдце. А сърдцето на революционна Македония бѣше Гоце Дѣлчевъ“.

Антон Страшимиров

На днешния ден през 1872 г. в Кукуш, Егейска Македония, е роден Гоце Николов Делчев – един от най-значимите дейци на Българските Македоно-Одрински Революционни комитети (по-късната ВМОРО), революционер, екзархийски учител, създател на Четническия институт към ВМОРО и български национален герой.

Гоце израства в стария и буден еснафски род на Никола Делчев, в китното българско градче Кукуш – един от „седемте стълба на българщината в Македония“, както се изразява по-късно Христо Силянов. Българизмът и благосъстоянието на кукушани са определили до голяма степен характера на Гоце Делчев, който в своето детство има късмета да не види с очите си нито турския гнет, нито фанариотското иго.

В неговата биография, писана от най-близкия му съратник Пейо Яворов, поетът казва, че: „Гоце нѣмаше по-сетнѣ оная злоба къмъ турчина, която винаги характеризира македонския българинъ. Еднъжъ другари го бѣха упрекнали въ голѣма хуманность – и той бѣше отговорилъ: „Азъ не мразя османцитѣ като народъ; азъ воювамъ противъ османската тирания като господарствена система“. 

През 1888 г., вече юноша, Гоце постъпва в Солунската българска мъжка гимназия, където учител му е възрожденецът от костурското село Загоричане Благой Димитров. По това време Солун е своеобразната „столица на македонските българи“, в която се стичат българи от Шар и Цръни Дрин до Бяло море и Пирин. Там се осъществява и връзката със „стара България“ в лицето на образованите в младото Княжество учители и директори. Именно в тази, приповдигната след успешния свършек на Съединението, среда, се оформя окончателно нрава на бъдещото „сърце“ на революционна Македония. 

Снимка: Wikipedia

През 1891 г. Делчев постъпва във Военното училище в София. В онзи момент никой не предполага, че то ще бъде банката за първите кадри на четничеството за зараждащото се освободително дело отвъд Рила и Осогово. В София, Гоце се сближава с Борис Сарафов, Константин Кондов, Владислав Ковачев, Борис Дрангов, Димитър Думбалаков, Петър Дървингов. Запознава се и с човека, който впоследствие ще води аскерското поделение, което ще го убие – Хюсеин Тефиков.

На 24 септември 1894 г. – месец преди произвеждането му в първи офицерски чин, взел си всички изпити, Гоце Делчев (заедно с още петима души) е изключен от Военното училище за подозрение в писане на анонимни „псувателни“ писма до Военния министър и заради притежание на социалистическа литература.

Макар огорчен от несправедливата обида, Гоце Делчев същевременно се радва, защото е разбрал, че не армията ще е неговото поприще. Още същата година той заминава за Македония като екзархийски учител. Екзархията го назначава за учител в щипската махала Ново-село. Когато пристига на местоназначението си заедно с Туше Делииванов, там ги посреща другият учител в града – Дамян Груев.

Снимка: Wikipedia/ Първи ред: Дончо Щипянчето, Мише Развигоров, Даме Груев, Ефрем Чучков, Атанас Бабата. Втори ред: Славчо Абазов (трети), Марко Секулички (четвърти). Делегати на Скопския окръжен конгрес на ВМОРО, януари 1905 г., Кнежево

Революционното кръщене на непроизведения офицер 

Само за три месеца, благодарение на Гоце Делчев и Даме Груев, целият град Щип става част от съзаклятието. Плодовете от този труд са по-дълготрайни, отколкото си мислят съвременниците. Последните двама лидери на ВМРО – Тодор Александров и Иван Михайлов, са именно от Щипско Ново-село и са продукт на средата, сътворена от двамата учители-съзаклятници.

Ако в началото Даме Груев вербува интелигенцията в различните градове и организацията пониква сред градския и селски елит, то Гоце Делчев е този, който се заема с нейното разширение и масовизиране. 

Следващите години са белязани от неуморимия хъс на младия Делчев, под чието обаятелно влияние поникват революционни комитети навсякъде из Македония и Одринско. Гоце заздравява организацията из Пиринско, а едновременно с това, организира и пограничните пунктове за нелегалните канали през тогавашната т.нар. „Северна Македония“ – Кюстендилско и Дупнишко. Малко са дейците, които да са обикаляли всеки кът от поробените български земи в Османската империя и Гоце Делчев е един от тях. Във връзка с тази масовизация, по инициатива на Гоце организацията се прекръщава от БМОРК на ТМОРО- Тайната Македоно – Одринска Революционна Организация. Той смята, че в борбата трябва да се включи цялото македонско население, тоест и други етноси, освен българския. Макар да не е теоретик, той бързо става школуван оратор, което му помага да разпространи революционното си слово.

Гоце добре осъзнава, че с масовизацията се увеличава и рискът от предателства, афери и инциденти. Те не закъсняват – Куманово, Прилеп, Виница. Османската власт става все по-бдителна, а една нелегална „държава в държавата“ има нужда и от добре обучена и боеспособна нелегална армия. Затова като „главен четнически инспектор“ Гоце Делчев, с помощта на български офицери основава Четническия институт на ВМОРО, който впоследствие ще излъчи цяла плеяда славни войводи за всички революционни окръзи на Македония и Одринско.

Солунските атентати

Разрастването на организацията и борбата с върховистите водят до Солунския конгрес, на който е решено да се вдигне въстанието, което ще остане в историята като Илинденско-Преображенско. Гоце Делчев е против, защото не смята, че моментът за решаващия отпор е назрял, но все пак се съобразява с решението на конгреса, където също е преценено, че трябва да се започнат бомбени атентати по железопътната линия Солун-Цариград.

На 14 април 1903 г. четата на Гоце Делчев взривява моста над река Ангиста. Това провокира турците към дислоциране на повече аскер по селата.

Един герой си отиде...

На 3 срещу 4 май, само два месеца преди Илинден, четата на Гоце е обградена в серското село Баница от потерята на Хюсеин Тефиков. Гоце, заедно с още четирима комити, е убит. 

Делчев е погребан в общ гроб в село Баница заедно с мъртвите си четници. По време на Първата световна война, няколко години след унищожаването на родния му град Кукуш от гръцката армия, тленните му останки са пренесени от Михаил Чаков в България. От 1923 до 1946 г. те се пазят в урна в Македонския дом. През 1946 г., българското правителство на Отечествения фронт предава костите на Титова Югославия. Днес те погребани в двора на църквата „Св. Спас“ в Скопие.

Гоце Делчев остава икона не само за македонските, а за всички българи. Той е един от малкото водачи на организацията (заедно с Даме Груев и Пере Тошев), който умира от ръката на поробителя, а не вследствие на братоубийства. Останал недосегаем за посмъртна политизация поне до 40-те години, той е почитан както от десните, така и от левите македонски дейци. 

До ден днешен обаче остава спрорът чий е Гоце Делчев - на България или на Република Северна Македония. Официалната гледна точка в съседната ни страна е в съответствие с господстващото македонистко виждане и подкрепена от историографията на Македония, която определя Гоце Делчев като етнически македонец. 

Гледна точка в България определя Гоце Делчев и всички останали революционери от ВМОРО като етнически българи. Днес Гоце Делчев се разглежда като национален герой в България, в която той е считан за един от най-великите революционери, дали живота си за да освободят Македония и Одринска Тракия. Самият Делчев е с ясно българско самосъзнание и гледа на сънародниците си като българи. 

***

Важното за теб е на Topnovini.bg! Последвай ни във FacebookInstagram и Twitter, ела и в групата ни във Viber! Значимите теми и различните гледни точки са още по-близо до теб! Всички са в социалните мрежи – ние също, чети ни!

Напишете коментар
Коментари: 4
1 mavyBully 08:26, 12 юни 23

Similarly, in the sequential treatment group of our study 57 priligy where to buy

2 DIsfQFee 01:08, 16 фев 24

buy real cialis online Specificity and efficiency of muscle specific cOrai KO in mice

3 Bragree 04:18, 27 фев 24

Until this point, Lillian, an office worker in her early sixties, thought her cancer was a mucinous breast cancer, which is a rare cancer, but when she found out this wasn t the case, for her, it was kind of a sense of relief almost laughs Because I thought, well, they re more used to treating a more common cancer buy cheap generic cialis online

4 Smeleadly 12:25, 14 апр 24

Proc Natl Acad Sci USA 114 E11228 E11237 31 is generic cialis available

Добави коментар

Моля попълнете вашето име.
Top Novini logo Моля изчакайте, вашият коментар се публикува
Send successful Вашият коментар беше успешно публикуван.

Реклама