Поглед назад: Консерватизъм в дамска чанта

07:00, 11 фев 20 / Поглед назад 25 2357

На днешния 11 февруари 1975 г. Маргарет Тачър става първата жена, избрана за лидер на Консервативната партия на Великобритания. Тя е и първата жена министър-председател на Обединеното кралство. Заема тази позиция от 1979 до 1990 г. Още преди да дойде на власт, тя е наричана Желязната лейди отначало от съветската пропаганда — прозвище, останало до днес. Носител е на титлата „Орден на жартиера". 

Един световен лидер е казал за нея по време на управлението й: „Маргарет Тачър е най-големият мъж в Англия.“ Руснаците й слагат прозвището „Желязната лейди“. Опонентите й я мразят. Голяма част от собствения й народ я мрази. В началото партията й я обича, провъзгласява я за лидер, оставя се да бъде водена от нея три поредни мандата. Накрая й забива огромен нож гърба и го завърта.

Обичана и мразена, противоречива, оцветена в много нюанси, Маргарет Тачър остава в историята като един от най-смелите лидери на Великобритания в дългата й история. 

Изисква се не просто кураж. Това е нещо повече. Да знаеш, че ще бъдеш мразен от народа. Да знаеш, че политиката ти ще даде отражение след няколко поколения, но връстниците ти ще те презират. Да започнеш война за Фолкландските острови и да пишеш на всяка една майка, загубила сина си. Да извадиш Великобритания от една от най-големите кризи в историята й. Да бъдеш саботиран в продължение на години, но да устоиш. А на финала, когато да се оттеглиш достойно с думите; „Радвам се, че напускам, оставяйки Великобритания в много по-добро състояние, от това, когато поехме управлението.“ Това вече дори най-върлите противници на тачъризма не могат да го отрекат.

Маргарет Тачър е родена на 13 октомври 1925 г. в семейството на бакалин. Произходът й е повод да я подценяват години наред, шегите за баща й, бакалинът, я преследват винаги. Чантата е нейна запазена марка. Не ходи никъде без нея. Случаят гласи, че на едно заседание министрите вече са се събрали, столът й все още е празен, но чантата е там. „Е, чантата е тук, все пак можем да започнем“, казва един министър.

По-сериозното й появяване на политическата сцена става през 1970 година, когато става министър на културата и науките в кабинета на Едуард Хийт. Въпреки че е в партията на консерваторите и кабинета също, Маргарет Тачър още тогава започва да се проявява не като консерватор, а по-скоро с ярко изразени неолиберални възгледи. Най-значимото нещо, с което се запомня мандата й на министър е това, че отменя безплатното мляко в началните училища, с което предизвиква вълна от протести в цяла Англия.

Една година след като консерваторите губят изборите през 1974, Желязната лейди (все още не се сдобила с този прякор) е избрана за председател на консерваторите, след като побеждава във вътрешнопартийните избори дотогавашния премиер Едуард Хийт.

На следващите парламентарни избори на 4-ти май 1979г. нейната партия печели мнозинство и Маргарет Тачър е избрана за първата жена – министър-председател на Англия. Управлението й продължава цели 11 години – до 22-ри ноември 1990г.

Изказването “Ние знаем, че когато държавата прави всичко за вас, тя може да го прави само отнемайки ви всичко” тя прави в интервю за списание “Religion and Liberty” през 1992г. Дали това е било нейното мнение също и през периода на управление? За да разберем, трябва внимателно да разгледаме основните идеологически основи на политиката й, както и нейните действия през този период.

Идеологическите основи, които впоследствие са наречени “Тачеризъм”, както вече споменах, могат да се класифицират към неолиберализма. Най-важните елементи са: ниските данъци, приватизиране на държавните предприятия и цялостно намаляне на ролята на държавата, силно ограничаване на социалните грижи и помощи. Тя предпочита свободната пазарна икономика пред социалната и монетарната икономическа политика пред фискалната. Почти по подобен начин са нещата и в САЩ по същото време, но там този вид политика е наречена “Reagonomics” на името на президента Рейгън.

Според неолибералните разбирания, не е задължение на държавата да взима ролята на предприемач. По време на управлението си, Тачър приватизира най-големите държавни фирми в Англия, като например British Telecom, British Petroleum (BP), British Airways, а също така и някои по-малки, не работещи на национално ниво, но също толкова важни – фирми за водоснабдяване и канализация, електричество и други. Това силно намалява влиянието на държавата. Но за да направи фирмите интересни за инвеститорите, рязко намалява данъците, като за да се получи равновесие в държавната хазна, също толкова рязко намалява и социалните помощи и услуги. Принципът е повече от ясен – по-ниски данъци – повече печалба – повече работни места – по-малка нужда от социални помощи. Трябва да се отбележи, че пътят й да постигне това не е “осеян с рози” и тя трябва да се бори с много вътрешнопартийни проблеми и проблеми с обществото, кулминация на които е стачката на миньорите през 1984/1985г. която трае почти година. С твърдата си политика правителството успява да се наложи, но не и без помощта на общественото мнение, което все по-малко подкрепя ставащия все по-радикален лидер на стачката Артур Скаргил. Важна за това е била и т.н. “Зима на недоволството” през 1978/1979г, споменът за която е имал все още сериозно влияние върху съзнанието на хората. След тази победа Тачър е имала зелена светлина за провеждане на други реформи, засягащи основно синдикатите. Премахва се задължителното членуване в синдикати на работниците на много предприятия, забранява се стачният комитет “Flying Pickets”, който не е бил обвързан със стачкуващите предприятия.

Икономическите резултати от нейната вътрешна политика са впечатляващи. Въпреки силнонарасналата безработица в началото на управлението й (3 млн. души през 1982г), която е резултат основно на монетарната политика за борба с високата инфлация, (“Съществува обратнопропорционална зависимост между инфлация и безработица” A.W. Phillips) в края на мандата й през 1990г безработицата е намалена наполовина, икономическият спад е спрян и британската икономика регистрира повишение с 27% за целия период на управление.

Всички тези факти потвърждават направеното от нея изказване, доказвайки за пореден път, че частната инициатива е най-добрият начин за икономическо развитие. Достатъчно е само да направим сравнение на начина на живот и икономическите показатели на социалистическите държави, които имат точно обратната икономическа политика – държавата е единственият собственик, но със всеобхващаща социална програма. Тоест отнема всичко от хората, след което се грижи за тях.

Въпреки всички успехи, управлението на Маргарет Тачър оставя много различни мнения у различните политици и наблюдатели. Достатъчно доказателство за това е, че за 2 години – 2002 и 2003 при две различни проучвания на общественото мнение първо е на 16-то място за стоте най-велики британци за всички времена, а на следващата година е на 3-то място за стоте най-лоши.

Желязната лейди оставя своята незаличима диря в политиката.

За да коментирате, е нужно да влезете в профила си или да се регистрирате.

Най-нови Най-четени Най-коментирани