СБЛЪСЪК: Ще поскъпне ли животът заради Covid-19?

10:00, 20 мар 20 / Сблъсък 25 3911 Даяна Дюлгерова

Коронавирусът си проправи път и се настани и в България. Въведе се извънредно положение, което промени нормалния ритъм на живот на българите. Фирмите промениха организационните си модели на работа, други предприятия затвориха. В първите дни от извънредното положение наблюдавахме засилено пазаруване в хранителните обекти. Как ситуацията около Covid-19 ще се отрази върху цените на стоките и услугите в страната, ще се справи ли икономиката ни с предстоящата криза, кои ще бъдат най-засегнатите сектори. Отговори потърсихме от икономистите проф. Боян Дуранкев и Адриан Николов от Института по пазарна икономика. 

 

                                                                                                                   

Ще се отрази ли кризата около коронавируса върху цените на стоките и услугите?

Проф. Боян Дуранкев отговори, че при капиталистически тип пазарна икономика, при нарастване на търсенето на някои хранителни и нехранителни продукти, цените винаги ще вървят нагоре. "Още повече че неолибералите, служещи вярно на олигархията, които дълго време се мотаеха в и около парламента, приеха думата „спекула“ за законосъобразна. Между другото, цените пълзяха нагоре без да има основания и преди 2019 г., когато бе отбелязана рекордна инфлация". 

Няма кой да спре ръста на цените на най-търсените стоки. Ще има и тази година, най-вероятно, висока (над 3%) инфлация. Ако някой въведе „пределни цени“, веднага търговците ще залепят тавана, така че те ще станат  „твърди цени“, характерни за едни други времена. Но това ще е необходима мярка, ако не се овладее пандемията“, смята проф. Дуранкев.

Адриан Николов твърди, че на този етап няма основания да очакваме чувствително повишаване на цените на стоките, особено на тези от първа необходимост – храни, медикаменти и подобни. „В краткосрочен план причина за подобни шокови повишавания на цените могат да дойдат от три посоки – липса на доставки, паническо изкупуване и спекула. Засега няма индикации линиите за доставка на стоки да са прекъснати; магазините почти навсякъде са нормално снабдени, и получават новите си доставки в график“, каза той.

Икономистът също е на мнение, че рискът от спекула остава, особено на откритите пазари и подобни тържища, които често оперират извън светлата икономика, и не е изключено търговците там да опитат да се възползват от страховете на населението от изчерпване на стоките и да завишат цените си.

Ще свършат ли хранителните запаси?

Проф. Дуранкев смята, че правителството трябва да подкрепи водата, храната, енергията и здравеопазването на гражданите. „Значителна част от хранителните продукти са и бяха внос, а редица български продукти изнасяни изгодно за частниците – в други страни, например в Румъния. Вероятно сега ще трябва да забравим за известно време вкуса на кафето, но и някои частници ще усетят ефекта на „временната забрана“ за износ. Ако това се направи навреме – почти веднага, балансите на българското селско стопанство и българската хранителна промишленост ще осигурят за тази година необходимите калории за всички български граждани“.

Адриан Николов е на мнение, че няма опасност от изчерпване на хранителните запаси. „Такъв риск би се появил единствено в ситуация, в която международните вериги на доставки се прекъснат заради пълно затваряне на граници за стоки“.

Изглежда неизбежно Европа да не бъде засегната от икономическа криза. Как тя ще се отрази на страната ни?

Проф. Дуранкев смята, че кризата ще подейства отрезвяващо за българите. „Необходимо беше пандемията да ни разтърси! Богатите страни от ЕС изсмукваха безплатно нашите лекари и медицински сестри, оставиха ни производство за подизпълнители на дребни поръчки, наложиха ни режим на „икономии“ за здравеопазване, образование, инфраструктура и т.н.

Адриан Николов обясни, че съдбата на българската икономика е неразривно свързана с тази на западноевропейските си търговски и инвестиционни партньори. „Забавянето на ръста в големите европейски държави, и особено в Германия, би се отразило много негативно на българската икономика, засягайки експортно ориентираните сектори, от индустрията до ИКТ.

Кои ще бъдат най-засегнатите сектори?

Проф. Дуранкев прогнозира, че от глобален туризъм ще преминем към индивидуален из планините, „туристическият сектор ще трябва да хлопне кепенците за месеци (дано е само така) или за години наред“. „Най-опасното е да се прекъснат международните вериги за доставки, но и това е вече факт в много отношения. Това е шанс за българските производители да преминат към противоимпортни производства, към заменки на определени суровини и материали, към режим на „принудителни“ външни санкции“.  Според него кризата ще засегне НПО-та, медиите и строителният бранш.

Адриан Николов също е на мнение, че туризмът ще поеме най-големите удари. „Дори и след отшумяването на заразата и повторното отваряне на хотели, ресторанти и барове имаме всички основания да очакваме много слаб туристически сезон, тъй като страхът и нежеланието за пътуване ще надживеят с много пандемията от коронавирус“. Според него в риск са и секторите, които зависят от външно търсене и са ориентирани предимно към износ – част от преработващата ни промишленост, високите технологии.

Гъвкава ли е българската икономика, има ли способността да лавира в кризисни ситуации?

Проф. Дуранкев е на мнение, че при 3,5% икономически растеж една икономика се променя към 25% след почти 15-20 години. „Ако това е „гъвкавост“, здраве му кажи! Но ни чака рецесия, това пак е „гъвкавост с отрицателен знак“. И вероятно – още дози инфлация. Ще трябва да ползваме нов термин: „рефлация“!

Адриан Николов отбеляза, че всичко, което е нужно за справяне с кризата, вече се прави. „Няма как обаче да се обезопасим срещу последствията от икономическа криза, единствено чрез целенасочени политики да опитаме да ограничим последствията – за много такива се говори, от ликвидна подкрепа за засегнатите фирми до гарантиране на част от заплатите на работниците“.

Какви ще са най-големите последици върху световната икономика от Covid-19?

Според проф. Дуранкев в условията на вероятна рецесия (зависи от продължителността на пандемията) икономиката ще тръгне по нов начин. Няколко са вече видимите промени: „Завръща се Голямата държава за сметка на Свободния пазар. Завръща се Обикновения човек за сметка на Големия бизнес. Завръщат се Материалното производство, здравеопазването и образованието преди Големите финанси“.

Според Адриан Николов промени ще са най-вече по линия на по-широко възприемане на дистанционните модели на работа и общуване и превръщането на съвременните технологии не само в улеснител, но в задължителен инструмент за работа за много повече професии, отколкото днес.

 

 

 

За да коментирате, е нужно да влезете в профила си или да се регистрирате.

Най-нови Най-четени Най-коментирани