Поглед назад: Страшилището на Турската империя

07:00, 23 мар 20 / Поглед назад 25 6765 Ивета Василева

През 1907 година в Две могили умира българският хайдутин и революционер Филип Тотю. Счита се, че той си отива на днешната дата, но други сведения сочат 22 март.

Независимо от това, днес ще обърнем поглед назад към живота на видния деец. Когато жизненият му път приключва, негови съратници от цялата страна се стичат, за да го изпратят за последно. На погребението му Панайот Хитов произнася реч, в която казва: “Тук почива страшилището на Турската империя”. 

Филип Тотю е роден на 10 април 1830 г. в махала "Гърците", днес част от село Вонеща вода. Рожденото му име е Тодор Тодоров Станчев. Занимавал се е с животновъдство и търговия на едър рогат добитък. На турските власти е известен като Тотю Топалский и под това име и бил търсен през хайдушките му и революционни години. На баща му – Тодор Станчев, казвали Тодор Топала, вероятно оттам идва и “Топалский”.

Снимка: Уикипедия 

След 1850 г. Филип Тотю броди с дружини из Стара планина. Хайдутин е в четите на Бойчо войвода, П. Чернев, Ст. Люцканов Попов, Жельо войвода. Попада в сливенския и в търновския затвор, откъдето през 1863 г. успява да избяга. Там е подложен на зверски изтезания. Бягството му от затвора в Търново е първото и единствено в историята на затвора и поражда невероятни слухове за българския хайдутин.

За него са казвали, че е “крилат” и “куршум не го лови”. „Филип Тотю, хвърковатият тоя гяурин! Какъв страх зададе той на апатическа Турция, колко много повдигна той морално-патриотическото чувство на българския народ!”, възкликва Захарий Стоянов.

По това време родителите му го оженват за по-възрастната от него Минка, с надеждата тя да смекчи непокорния му нрав. Ражда им се наследник, но непримиримият хайдутин оставя семейството си. Установява се в Румъния – първоначално в град Зимнич с паспорт с име Ради, а по-късно в Александрия. За кратко е градинар с фалшиви документи под името Филип Тотю.

Поглед назад: Мамин Кольо – „не наодил се“ по Пирин планина

В Румъния той спасява от нелепа смърт самия Васил Левски, с когото са били много близки приятели. Веднъж отива да го види и заварва Апостола да се превива от коремна болка. Филип Тотю бързо докарва доктор, който установява остър апандисит.

В края на 1866 г. Георги Сава Раковски изработва своя Трети план за освобождение на България, наречен “Привременен закон за народните горски чети през 1867 лето”. В този закон се предвижда подготовката на общо въстание от централно ръководство – “Върховно началство”, начело на българска армия, състояща се от чети, които по даден сигнал ще преминат в България.

През пролетта на 1867 г. Върховното началство подготвя и изпраща в България четите на Филип Тотю и на Панайот Хитов. Така на 15 май начело на чета от около 40 души Филип Тотю минава река Дунав при Свищов, за да проучи настроенията на българите в страната.

Първото четническо трицветно знаме в българската история е знамето на четата на Филип Тотю от 1867 г.

Знаменосец в четата е Иван Шипкалията. Знамето в червено, бяло и зелено било изработено от копринен плат, а в средата с боя е изрисуван изправен на дясно коронован лъв в щит. Около него са изобразени военни символи – брадви, стрели, ножове, боздугани и копия и надписи “Свобода или смъртъ”. Преди да преминат река Дунав четниците полагат клетва пред него. Имало е и още едно знаме с трикольор при други четници, следите му обаче се губят. Трикольорът, останал у Тотювата чета, е запазен и до днес.

Снимка: Уикипедия 

След еднодневно забавяне около Свищов, дружината се укрива от преследващата я потеря в гората Пустия край село Върбовка. Ловджии обаче забелязват четата и я издават. Стотици башибозуци и редовни военни поделения от Търново, Севлиево и Свищов я обкръжават.

Захарий Стоянов пише: “…захванала се отчаяна борба. Мирната до него време горичка преобърнала се на касапница. Битката била гърди срещу гърди. От една страна гърмели пушки, а от друга звънтели ятагани, а из помежду мнозина се борели като пехливани”.  

Оцелелите четници, заедно с Филип Тотю, стигат до връх Юмрукчал (днешния връх Ботев) в Стара планина с помощта на българи от околните села, между които и Бачо Киро от гр. Бяла Черква. Там се присъединяват към четата на Панайот Хитов и заедно се оттеглят в Сърбия. С действията си четата привлича вниманието на европейската общественост към съдбата на българите. Захарий Стоянов пише: “Най-после тя даде право на гражданство на новата дума комита, дума която беше начало на турското падение”.

Снимка: Уикипедия/Боят при Върбовка 

През 1868 г. Филип Тотю участва във Втората българска легия под ръководството на Хаджи Димитър и Стефан Караджа. После се установява в Одеса. Българският революционен централен комитет го определя за войвода на чета в Старозагорското въстание през 1875 г. Той обаче не успява да се прехвърли в България поради негово преждевременно избухване и потушаване.

Непрекъснато издирван, Филип Тотю постоянно мени местоположението си и е принуден да замине за Русия, където престоява по-дълго време. Отказва водачеството на четници по време на Априлското въстание (1876) и мястото му заема Христо Ботев. През 1876 г. Филип Тотю участва в Сръбско-турската война и преминава с чета в Северозападна България, но четата му е отблъсната. Знамето отново се развява.

Снимка: Уикипедия/По време на втората легия 

Преди Освободителната война руският император Александър II и граф Игнатиев се допитват до него къде руските войски да преминат река Дунав. По негов съвет руснаците щурмуват не при Русе, както първоначално са избрали, а при Свищов, защото там брегът е слабо охраняван. Филип Тотю взема участие в Руско-турската освободителна война.

След известен престой в Свищов решава да се върне в Одеса, но по пътя в Плоещ се забърква в неприятности. Намира подслон в “един бакалски и кръчмарски дюкян”. Там бива издебнат докато се съблича, че на кръста си носи кесия с пари. Когато заспива, стопаните го нападат, но той успява да се откъсне и да извика за помощ. Бил ударен по главата с брадвичка и изпаднал в безсъзнание, а след това и откаран в болница. По случая започва следствие, след това дело, което се проточва девет месеца.

Снимка: БГНЕС/ Изложба, представяща вещи на знаменития хайдутин в търговищкия музей

През това време Тотю е в килия на Плоещкия затвор. Съдът преценява, че войводата е нападнал румънската кръчмарка, за да я обере и убие и го осъжда на шест години затвор. Той бива изпратен в затвора край село Марджинени де Сус в окръг Дъмбовица. Докато е в затвора, първи го предава собственият му син, като обявява пред родата, че баща му е мъртъв и разпродава полагащото му се като наследство имущество. Филип Тотю е освободен от затвора шест години след Освобождението.

Завръщайки се в освободена България, живее в село Острица, Русенско. През 1885 г. си закупува място от 16 декара, непосредствено до река Черни Лом. Построява си малка къща, изградена от плет и измаза с глина, където живее сам. Посажда голяма овощна градина. Къщата е запазена до 1870 година, а местното население я нарича войводската къща.  

Тотю бива включен в Българо-македонския комитет, където се забърква в афери, свързани с набиране на пари и оръжие. По нареждане на Стамболов Тотю е предупреден да престане със зулумите. През юни 1887 г. е арестуван.

Около 1895 г. войводата се жени за баба Велика. Преселват се и заживяват в Две могили – първите няколко години под наем. В бащиния двор на Велика построяват хубава за времето къща, подредена по балканджийски. През 1907 г. войводата си отива от този свят, а съратникът му Пнайот Хитов го изпраща с думите “Тук почива страшилището на Турската империя”.

Снимка: БГНЕС 

За да коментирате, е нужно да влезете в профила си или да се регистрирате.

Най-нови Най-четени Най-коментирани