Поглед назад: Големият костурски началник, загинал от братска Йудова ръка

07:00, 10 апр 20 / Поглед назад 25 1894
Снимка: Уикипедия

На 10 април 1878 г. в село Дъмбени, Костурско, в Османската империя е роден българският революционер Лазар Поптрайков. Той е деец на Вътрешната македоно-одринска революционна организация, костурски войвода и участник в Илинденско-Преображенското въстание.

През ученическите си години Поптрайков се увлича по революционна литература, най-вече по творбите на Христо Ботев. Посветен в революционното дело, още като ученик през ваканциите обикаля костурските села. Завършва основното си образование в родното село, а прогимназиалното – в Костурското българско третокласно училище.

Поглед назад: Революционерът с прикритие на фотограф

Продължава да учи в Битолската българска класическа гимназия и в Солунската българска мъжка гимназия.  След ученически бунт в Солунската гимназия обаче, Лазар Поптрайков е изключен от училище и заминава за известно време в София. В писмо до Българската екзархия той се обявява против смяната на директора на гимназията Михаил Сарафов и критикува работата на някои учители. Вследствие на това му е позволено да се се завърне в гимназията и да продължи образованието си.

Лазар Поптрайков с помощта на Кузман Стефов, с когото се сприятелява в Солунската гимназия, и на двама костурски учители развиват усилено ВМОРО в Костурския район и приобщават все повече хора в комитета. Снабдяват организацията с пари и оръжие. През есента на 1899 г. Поптрайков е арестуван и осъден на две години затвор след убийството на двама турци. Заточен е в Корча, откъдето се завръща през късната есен на 1901 г. Арестуван е повторно през 1902 г. и амнистиран в началото на 1903 г., след което заедно с Манол Розов става ръководител на четите в Костурско. Избран е за заместник на Анастас Лозанчев в Главния щаб на Битолски революционен окръг. 

Поглед назад: Раковски – от учител до революционер

На 31 май 1903 година 1000 войници турски аскер обграждат село Дъмбени, а четата на Лазар Поптрайков заема връх Виняри в Дъмбенската планина. Голямото сражение продължава дълго, като в помощ на сражаващите се пристигат още чети. Лазар Поптрайков възпява битката в поемата „Локвата и Виняри“, написана на книжовен български език с малко примеси на костурски диалект. Десетина дни след битката по идея на Лазар Поптрайков са създадени свидетелствени грамоти „За храброст“ и „За отличие“, с които са отличени най-храбрите бойци в битката.

Корица на „Локвата и Виняри“, снимка: Уикипедия 

Илинден

Началото на Илинденско-Преображенското въстание, 2 август 1903 година, заварва Поптрайков и Васил Чекаларов в Дреновските усои над село Дреновени. Оттам те разпращат кратко възвание в Костурско за обявяването на въстанието. Докато Васил Чекаларов заминава за Пополе, Поптрайков остава в Кореща, където на 7 август 400 въстаници, начело с войводата Лазар Поптрайков, обсаждат помашкото село Жервени, чиито жители редовно участват в башибозушки потери. Командирите на въстаниците предлагат на жервенци да предадат оръжието си. Селяните отвърнали на предложението с внезапна стрелба, като убили двама и ранили четирима четници.След известна съпротива селото е превзето и подпалено.

На 9 август от село Брезница (дем Преспа) обединените чети на Лазар Поптрайков, Васил Чекаларов и други тръгват за село Смърдеш, а на следния ден, 10 август, четите атакуват градчето Билища, но аскерът предупреден вече е евакуирал мюсюлманското население. Четниците дават една жертва, но прибират няколкостотин кози, овци и говеда в Смърдешката планина, а Лазар Поптрайков е леко ранен в гърба. На 11 август отбиват турски аскер, дохождащ от Дъмбени и на свой ред четата на Лазар Поптрайков заминава за родното село на войводата.

На 13 август 1903 г. Горското началство решава четите да напуснат Костурския район, за да облекчи мирното население. Лазар Поптрайков, Михаил Николов и Манол Розов, начело на 650 въстаници, се отправят през Леринското поле, Мариховските планини, и стигат Прилепско, където няма въстанически действия и половината четници се връщат по родните си места.

Портрет на Лазар Поптрайков, снимка: Уикипедия

С по-малка от 150 души, четата на Лазар Поптрайков и Иван Попов се събира с тази на Гьорче Петров и Лука Иванов. Решават да взривят железопътната линия Лерин-Воден при село Суровичево, като привлекат чети от Битолско и Мариово. Войводите пишат писмо до Дамян Груев, за да направят координиран удар по линията с поне 1000 души. Поради вече взетото решение за разпускане на четите от главния щаб, никой не спомага четата.

На път за целта си, на 2 октомври при село Чанище четата влиза в сражение с турски аскер. Боят при възвишението Маргара е последното голямо сражение през въстанието. Дванадесет часа по-малко от 200 въстаници задържат 5500 войници, а вечерта се изтеглят спокойно зад източния бряг на река Черна. В битката турски куршум пробива устата на Лазар Поптрайков, като засяга езика и му чупи два зъба.

Поглед назад: Мамин Кольо – „не наодил се“ по Пирин планина

Войводата онемява, и заедно с четата на Гьорче Петров срещат щабната чета на Борис Сарафов. Той им съобщава за взетото решение за разпускане на четите и виждайки тежкото положение на Лазар Поптрайков му предлага да го преведе до България, за да се лекува. Той отказва и решава да се завърне в Костурско, за да види последиците от въстанието. След завръщането си в Костурско, Лазар Поптрайков остава при войводата Коте Христов от село Руля, чиито отношения с Костурското началство на ВМОРО са сложни.

В края на въстанието Коте Христов получава пари от костурския гръцки владика Германос Каравангелис и решен да премине на гръцка страна с помощта на Павел Киров и Трайко Ландзакис убива Лазар Поптрайков в планината Лисец, край керемидарницата на село Търново, отрязва главата му и я праща на владиката. Той от своя страна, след като се уверява, че е на легендарния войвода, прави снимка на главата и я окача зад бюрото в кабинета си. За това свидетелства британският журналист Хенри Брайлсфорд. В спомените си Германос Каравангелис признава, че главата на Лазар Поптрайков е отрязана и му е донесена в Костур.. Пред друг британски журналист обаче отрича да има участие в убийството.

Отрязаната глава на Лазар Поптрайков. Източник: Държавна агенция „Архиви“

По-късно главата е изпратена в село Апоскеп, където е погребана в братска могила с главите на други видни революционери. За българският революционер се пише, че е загинал преждевременно от братска Йудова ръка. Народът запазва спомена за героя Лазар Поптрайков и за предателството на Коте от Руля в песен.

Песен за Лазар Поптрайков

Зашчо плачиш, зашчо жалваш,
ти високи Лисец?
Зашчо с мъгла се покриваш
от горе до долу?

Яз ке плачам, яз ке жалвам
дур до веки веков,
зашчо видов как заклаха
Лазо Попотрайков.

Отрезаа му главата
за пендесет лири,
занесоа я во Костур
бакшиш на деспотот.

Колко срамно, срамно ести
за гръчкиот деспот,
шчо го плате дзверот Коте
да заколи Лазо.

Ай да кажим „Бог да прости
Лазо Попотрайков“,
първиот и най-големиот
костурски началник.

Добави коментар

Моля попълнете вашето име.
Top Novini logo Моля изчакайте, вашият коментар се публикува
Send successful Вашия коментар беше успешно пуликуван!