Поглед назад: Княгинята на Априлското въстание

07:30, 29 юли 20 / Поглед назад 25 2713
Снимка: Уикипедия

На 29 юли се навършват 103 години от смъртта на Райна Княгиня, отдала живота си в името на каузата Свободна България.

Райна Футекова е родена на 18 януари през 1856 г. в Панагюрище. Учи в родния си град и в девическото училище в Стара Загора. През 1874 г. става учителка в Панагюрище. Тя е една от основателките на женското дружество “Китка” в родния си град.

 Едва 20-годишна Райна е помолена от Георги Бенковски да ушие знамето на въстаниците. Почти месец отнема на Райна и нейните помощнички Цвета Зографска, Мария Нейчева и Милка Узунова да сътворят байряка. 

На 22-ри април знамето е тържествено осветено. Бенковски настоява то да премине през града, носено от Райна.

Българката пише: „На втория ден от свободата знамето беше довършено. Аз трябваше да го взема в ръцете си, да препаша сабя, да грабна револвер и да премина през целия град, като възвестя на събралия се по улиците народ, че петвековното турско иго е смъкнато завинаги. Това беше най-тържествения ден от нашата кратковременна свобода. Беловласи старци, редом с невръстни деца, вървяха навсякъде след мен, пееха любими народни песни. Жени, девойки и старици хвърляха върху нас толкова много ухаещи и разноцветни букети, че целия път беше постлан с тях като великолепен килим. Виковете „Ура!“ и „Да живее!“ нямаха край. Тази тържествена процесия продължи до вечерта“.

Снимка: Уикипедия

Опиянението от въстанието е кратко. След като потегля с Хвърковатата чета към Копривщица, Бенковски заявява: „Аз забих ръждясалия 500-годишен нож в сърцето на тирана. Нека Европа заповяда“. Погромът на революцията се развихря дни по-късно. Бащата на Райна е убит пред очите й, а тя е измъчвана и насилвана от турците. Арестувана и пратена в Пазарджик, а после в затвора в Пловдив.

Следователи и съдии, чули, че народът я нарича Райна Княгиня, се смеят и питат: „Ти българска царица ли си, защо уши знамето?“. Райна отговаря: „Аз съм скромна учителка, уших знамето, защото воеводата ми заповяда, носих го, защото народът искаше“.

Мъченията й са отразени в репортажите на американския журналист Джанюариъс Макгахан.

След намеса на дипломатите на западни държави турският жандарм освобождава българката. Тя е изпратена в Москва, където учи три години медицина и става първата дипломирана акушерка в България.

В Русия пише своята автобиография, която излиза първо на руски език. През 1934г. е преведена и на български.

През 2015г. 3000 души изпяха песента за Райна Княгиня в Панагюрище, снимка: БГНЕС

Митрополит Климент кани бележитата българка за учителка в Търново. Три години след това Райна Княгиня се връща в Панагюрище. Там тя се омъжва за Васил Дипчев. Не след дълго семейството се мести в Пловдив.

През 1898г. съпругът й е избран за народен представител и те заживяват в София заедно с петимата си синове. Скоро Дипчев е задържан заради политически гонения. Няколко месеца след това и умира от побой. Райна остава сама с петимата си синове и едно момиче, което осиновява. И петимата стават офицери от българската армия.

Райна Княгиня умира на 29.07.1917г. на 61 години.

Къща Музей „Райна Княгиня“

Родната къща на Райна Княгиня е паметник на културата с национално значение. Тя е представител на средногорския тип асиметрична къща. Старинен надпис, запазен върху една от гредите на голямата дворна врата, сочи годината на построяване – 1673 и нейните първи собственици – Тасо и Михо.

На 3 май 1950 г. къща музей “Райна Княгиня” разтваря врати за първите си посетители като музей. През 1979/81г. е извършена основна реставрация на къщата. В бившата занаятчийска работилница “Керена”, на първия етаж, е представена документално – веществена експозиция, посветена на живота и ролята на Райна Княгиня по време на Априлското въстание.

Етнографската експозиция на втория етаж, дава представа за обстановката, в която се ражда и израства бележитата българка. Сред ценните реликви в музея е Главното знаме на панагюрските въстаници, което Райна Княгиня възпроизвежда през 1901 г. по случай първото официално честване на Априлското въстание. В двора на къщата-музей се намира мраморна скулптура на знаменоската, под която се съхраняват нейните тленни останки. 

Добави коментар

Моля попълнете вашето име.
Top Novini logo Моля изчакайте, вашият коментар се публикува
Send successful Вашия коментар беше успешно пуликуван!