Румен Радев: с много срещу никого

16:45, 27 сеп 21 / Политика 25 1137 Шрифт:
Марая Цветкова

От известно време наблюдаваме соло кампанията на Румен Радев, който преди около 8 месеца ясно и категорично заяви, че за втори път ще се яви на президентски избори заедно с Илияна Йотова. Това разбира се му прави чест, защото става все по-очевидно, че в България шикалкавенето по политически теми вече не се възприема като балансирана позиция, а като отказ от решаване на проблемите по сектори и запалването на бомбените фитили за следващите управленци. В този ред на мисли категоричността е похвална, ще видим обаче дали е достатъчна. Може и да е, на фона на нищото, което досега наблюдаваме от страна на другите в политическия спектър.

Стратегията „инициативен комитет“

Както всички добре помним, Румен Радев бе издигнат от инициативен комитет, който да внуши на избирателите, че е независим кандидат и най-важното, че не е ляв кандидат на комунистите. Стратегията на Корнелия Нинова сработи чудесно тогава и затова сега ще се приложи повторно, макар и видоизменена.

И този път инициативен комитет ще издигне Радев и Йотова

Днес ще се състои срещата на новия инициативен комитет, който ще издигне кандидатурата. Различното е, че БСП сякаш няма водеща роля и в него ще бъдат включени и техните антиподи от „Продължаваме промяната”, както и недолюбваните им „съмишленици на промяната“ от формациите на Мая Манолова и „Отровното дуо“. И нека да прибавим и последната щипка сол - „Има такъв народ“, които не само отказаха да управляват, ами претендират и за десен поглед над струпаните върху България кризи. В този комитет ще бъдат включени много повече граждани от изискваните не по-малко от 21. Там ще присъстват и представители на АБВ, както и много други, за които тепърва ще разберем.

Сигурна съм, че ако БСП не беше завряна в ъгъла заради нестихващите вътрешни скандали, щеше да покаже зъби и нокти заради нескритото неглижиране и липсваща водеща роля спрямо предишните избори за президентска двойка. Все пак партията успя да се противопостави на чепатия характер на Корнелия Нинова и заедно с говоренето на Румен Радев, че той няма да предаде левите избиратели, тутакси успя да тушира поредната излагация в ляво.

Един за всички, всички за един

Освен БСП и може би ИТН, останалите издигащи Румен Радев и Илияна Йотова, се надпреварваха за това кой да бъде по-по-най в очите на президента. Естествено, че тази стратегия целеше да прелее електорална подкрепа към собствените им формации, но чрез изборите 2 в 1 и броя на маймуните на клона, не се знае дали този ход ще бъде печеливш. В същото време, тази подкрепа волно или неволно засилва онова проклето усещане в полза на президентската република. От друга страна, ще бъде все по-трудно на твърдите ядра да бъде обяснено, че Румен Радев е точно техен човек, или поне толкова техен, колкото и на другите. Знаем, че в България възпетия от Ицо Хазарта принцип „имам човек“ означава „мой човек“, а когато си на никого или на всички нещата не са никак розови.

Всеки има право да иска друго

На фона на цялата тази бликаща любов, мнозина се опитват да внушат, че одобрението за президента е закон. Някак им е трудно да възприемат, че в демокрацията не само следва да се допускат различни мнения, а и да могат да се сформират в хода на този демократичен политически процес.

Жигосването на неподкрепящите Румен Радев е също толкова тъпо, колкото герберските напъни за определяне като идиот, всеки дръзнал да недолюбва Бойко Борисов. Някои от тях дори се питат къде е проблемът, свързан с липсата на наистина конкурентни кандидатури на Румен Радев и Илияна Йотова. Отговорът е повече прост, отколкото очевиден: в демокрацията трябва да имаш палитра от избори в изборите и не е редно те да се превръщат в бутафорно процедурно преиграване за пред камерата. Много е наивно и създаването на поредната фалшива дихотомия сред обществото, а именно че ако не харесваш Румен Радев си открит или прикрит гербаджия. Всеки има право да не харесва Румен Радев. Това не е запазена марка на ГЕРБ.

Има и такива, за които Румен Радев не е опция

Има граждани, чиито позиции не са продиктувани от злободневните обстоятелства, а от някакви техни принципи. Ето няколко неизчерпателни, но все пак прости примери. Проруската позиция на Румен Радев по отношение на Крим, случаят „Скрипал“ и защитата на Николас Мадуро са все неща, които един антируски и проевропейски настроен човек трудно би могъл да преглътне. Натресените според мнозина, Харвардско дуо и инициатива „Три морета“ може да са смекчили оценката на тези недолюбващи президента избиратели, но усещането че не ги представлява остава. Във вътрешен план, Румен Радев реши да не бъде балансиран и зае позиция срещу ГЕРБ, която според мнозина бе правилна при липсата на адекватна опозиция в НС, но замахът сякаш им се стори прекалено силен и напомнящ един предишен режим. Даването на акъл на останалите власти от една страна бе принудително по отношение за законодателната и изпълнителната през последните месеци, но търсенето на конфронтация с тях през всичките тези години сякаш бе по вкуса на президента, който всъщност изпълни длъжностната си характеристика с ново съдържание. Е, някои хора харесват това съдържание, а други си мислят че то е функция на други институции и че президента трябва да изпълнява предимно представителната си роля.

Кой пусна „Сънчо“?

Е, тези които харесват Румен Радев имат него. Какво обаче се случва с вота на избирателите, които искат, но няма за кого да гласуват? Да, ясно е че в другото пространство всеки си мери... тактиката, но за да имаш такава е нужна стратегия. Криенето до последно на част от кандидатите щеше да е добра тактика, ако възможните избиратели бяха сигурни и убедени в избора на кандидат-президентска двойка от страна на партиите. Само че те не са и съвсем резонно губят търпение и доверие, защото и самите им партии не са цъфнали и вързали. Общото послание ене знаем какво правим“. Да разчиташ на твърдите ядра, вместо на разширяване на подкрепата в колебаещия се електорат, е коз в ръцете на Румен Радев. Ясно е, че Румен Радев е обединител срещу ГЕРБ, търси се обединител на нацията. Или поне такъв, който да не буди целева омраза в конкретни групи на обществото.

И все така с нетърпение очакваме другите конкурентни кандидати, за да видим дали тактиките на са породени от липсата на хора и визия. Дано под мелодията на „Сънчо“, която са си пуснали част от партиите, гражданите да не решат да проспят изборите.

***

Важното за теб е на Topnovini.bg! Последвай ни във FacebookInstagram и Twitter, ела и в групата ни във Viber! Значимите теми и различните гледни точки са още по-близо до теб! Всички са в социалните мрежи – ние също, чети ни!

 

 

 

Добави коментар

Моля попълнете вашето име.
Top Novini logo Моля изчакайте, вашият коментар се публикува
Send successful Вашият коментар беше успешно публикуван.

Реклама