Предишният мандат на премиера Бойко Борисов премина под знака на Реформите (или поне опитите за реформи). Сегашният му мандат бе назован като „управление в името на Стабилността”. Тази стабилност обаче напоследък изглежда доста разклатена.
Държавата ще опрости 8 млн. лева данъчни задължения на Главното мюфтийство. Поправка: държавата се отказва да ги опрости, а само ще ги разсрочи във времето. Управляващите дадоха на „заден” след сериозна политическа и обществена реакция. Тези пари на практика са за превенция срещу разпространението на радикален ислям - въпрос на национална сигурност, който не би трябвало да се решава под обществен натиск.
Наскоро парламентът прие поправки в Изборния закон, една от които на практика елиминира преференцията при гласуване. Впоследствие премиерът поиска депутатите от ГЕРБ да върнат досегашния преференциален праг, отново след обществени брожения. Предстои да видим дали това ще се случи.
И в двете ситуации остават съмнения за договаряне между ГЕРБ и ДПС (в първия случай - отречено, във втория – полупризнато, „в името на стабилността”). Става думата за същото ДПС, което трябваше да бъде изолирано от управлението (поне такава е била винаги заявката на ГЕРБ, когато идва на власт).
Два компромиса със Сараите за по-малко от месец са твърде много за избирателите на ГЕРБ, които, ако има нещо, което да мразят дори повече от БСП, това е именно ДПС. Като добавка, слагаме и обтягането на отношенията в управляващата коалиция, но хайде, това не е за първи път и сякаш може да се преживее.
Тези два скандала обаче далеч не са единствените в момента. Като прибавим хаоса с въвеждането на новите касови апарати, поредният „ремонт на ремонта” на столичната улица „Граф Игнатиев” и забраната за пушене на наргиле в затворени помещения, нещата изглеждат повече от притеснителни. Тук дори няма нужда да се припомня онова подаряване на 58 милиона лева на Кирил Домусчиев – това беше „много, много отдавна, в една далечна Галактика”...
Действията на ГЕРБ стават все по-дразнещи за все повече български граждани. И ако всичко това се случваше миналата година по това време, иди-дойди. Но сега след два месеца и половина предстоят избори за Европейски парламент. И според социологическите проучвания БСП вече „диша във врата” на ГЕРБ, а от онази 10-процентова разлика преди две години няма и помен.
Сценарий, при който БСП печели изборите през май, изобщо не бива да се подценява. А това би било ужасяващо. Не само, защото след кабинетите „Луканов”, „Беров”, Виденов”, „Станишев” и „Орешарски” всяка изборна победа на „червените” е нищо по-малко от национален позор и обида за всички българи, които през годините скандирахме „Червени боклуци!” по площадите. А защото това най-вероятно означава поредна оставка на Борисов (не е задължително, но знаем какво стана след президентските избори), предсрочни парламентарни избори и риск от управление на БСП.
От средите на ГЕРБ все по-натрапчиво се носи усещане за скъсване с реалността, подобно на старото СДС в края на кабинета „Костов”. Само че тогава „сините” сдадоха караула на Царя, а не на „червените”. Сега обаче подобен „буфер” няма.
Управляващите от ГЕРБ вече стъпват по много тънък лед и всяка следваща грешна стъпка може да е фатална. Възможностите пред тях са две – или спират с простотиите, или мобилизират целия си властови ресурс, за подсигуряване на изборна победа.