Годишният доклад за световното богатство, публикуван от Credit Suisse и швейцарския банков магнат UBS, установява, че богатството в световен мащаб е намаляло за първи път от 2008г. насам.
Сред посочените причини за случващото се са повишените лихвени проценти, инфлацията и обезценяването на валутата спрямо щатския долар. Междувременно на този фон се оказва, че броят на френските милионери се е увеличил с 25 000, достигайки общо 2,8 милиона или над 4% от общото население на страната.
Снимка: ЕПА/БГНЕС/Olivier Hoslet
Новината веднага предизвиква нови вълнения във френското обществено пространство. Манон Обри, съпредседател на Конфедеративната група на Европейската обединена левица, публикува изявление в X, в което говори за 10-те милиона французи, които живеят под прага на бедността. Обри заявява, че френските милионери могат да бъдат благодарни на президента Еманюел Макрон за данъчните облекчения.
Снимка: ЕПА/БГНЕС/Guillaume Horcajuelo
Според лидерът на Социалистическата партия (ПС) на Франция, Оливие Форе, свръх богатите хора в страната притежават повече от 50 милиарда евро. За това активистката на партията на ,,Зелените“ Сандрин Русо обвинява френския президент, заявявайки, че случващото се е доказателство за ултралибералната ,,американизация“ на Франция, ,,наложена от Еманюел Макрон“.
Снимка: ЕПА/БГНЕС/Teresa Suarez
Президентът на Франция е известен с прозвището си ,,президент на богатите“ още от 2017г., когато решава да премахне дългогодишният данък върху богатството с аргумента, че той възпрепятства иновациите и икономическата привлекателност на страната.
Защо ни е важно?
От всемогъщият политик с безпогрешна интуиция, през годините на своето управление Еманюел Макрон се превръща в елитарист, раздаващ фискални екстри на богатите. Или поне така се опитват да го опишат парламентаристите, някои икономисти, телевизиите и пресата.
Снимка: ЕПА/БГНЕС/Olivier Mathis
Сега във Франция въздухът е натежал от ,,анти-богаташки“ настроения, заради катастрофалния спад в покупателната способност на най-бедните и нарастващото усещане за социален упадък сред средната класа.
От градските тротоари до пейките на Националното събрание, синдикатите, организациите и партиите на крайната десница и левицата отново възкресяват омразната фигура на ,,богатите“, която се превръща в изкупителна жертва на кризата и отдушник, през който гневът може да се излива.
Докато пенсиите на работниците се орязват, свръхбогатите стават по-богати от всякога и това до голяма степен се дължи на техния успех в превземане институциите на републиката.
Стандартното функциониране на буржоазията – процесът, който ѝ позволя да съществува и да забогатява, се основава на експлоатацията на труда на другите. Това се случва в повечето капиталистически държави, но във Франция сумата на придобитите средства е много по-значителна.
Снимка: ЕПА/БГНЕС/Christophe Ena
Настоящата криза хвърля светлина върху политическия паразитизъм, който функционира успешно в страната от години и не засяга само една определена политическа класа. От гледната точка на потребността от привличане на електорат, връзката между богатството и партийното разпределение на влияние не е толкова проста и тривиална, колкото изглежда.
В оставащото време на Еманюел Макрон като президент на Франция, предизвикателствата, които ще се изпречат на пътя му със сигурност няма да бъдат малко. Но едно от най-трудните ще бъде това да върне общественото уважение към поста, разграничавайки се същевременно от образа си на елитарист.
Снимка: ЕПА/БГНЕС/Gonzalo Fuentes
В страна, в която президентството и неговите атрибути все още се свързват с духа на кралете и императорите, начинът, по който Макрон ще успее в този балансиращ акт, ще предопредели успеха или провала му.
Добави коментар