В първите си дни като най-млад премиер на Франция, 34-годишния Габриел Атал обещава ,,действие, действие, действие“. Той си поставя за цел да прокара отдавна отлагани реформи, въпреки натиска на все по-настоятелната крайна десница.
И се опитва да даде нов тласък на правителството.
След бързото изкачване във френската политическа йерархия, Габриел Атал стига и до върха на Френския кабинет. Млад. Опитен. Открит гей. От него се очаква да внесе нова енергия в правителството на Еманюел Макрон, отслабено от последните протести.
Снимка:ЕПА/БГНЕС/Teresa Suzrez
Най-неотложната задача на Габриел Атал ще бъде да гарантира, че непопулярното управление на френският президент ще бъде в състояние да надмине крайнодясната партия ,,Национален съюз“ на Марин Льо Пен.
Тя продължава да печели позиции за своята антиимиграционна и антиислямска платформа.
Както навсякъде в Европа, крайната десница във Франция също се възползва от кризите, свързани с цената на живота, необузданата имиграция и принципното негодувание към политическата класа.
Снимка:ЕПА/БГНЕС/Jose Sena Goulao
Към момента Атал е най-популярната фигура в правителството. Анализаторите отбелязват, че френският президент разчита на него, за да отправи призив към по-младата част от избирателите. А те са доста разочаровани от държавното управление.
Стремежът на Макрон към прецизиране на екипа си, най-вероятно, ще доведе до повече и по-мащабни промени в редиците на френската власт.
Защо ни е важно?
Предстоящите европейски избори са считани за най-голямото транснационално гласуване. Те са на път да доведат до промени в лидерството и политиките на Европа. Макрон е наясно с това и се опитва да предотврати отдавна спекулирания възход на крайнодесните сили.
Снимка:ЕПА/БГНЕС/Olivier Hoslet
Назначаването на харизматичен политик като Габриел Атал е смел ход, който отправя предизвикателство към относително нестабилния политически живот на страната.
Подобно на останалите европейски държави, Франция също се сблъсква с проблемите на инфлацията и имиграцията. Разликата обаче е в начинът, по който различните общества реагират.
На фона на останалите европейци французите се отличават със силната си протестна култура и склонност към политическа мобилизация. Публично изразяваното недоволство недвусмислено показва колко опасна е политическата поляризация за единството на едно общество.
Снимка:ЕПА/БГНЕС/Peter Klaunzer
Подобно на Френския президент, Еманюел Макрон, Габриел Атал излиза от центристкото ляво във френската политика. Но по време на краткия си период като министър председател той успява да привлече вниманието и на десните избиратели. Най-вече с плановете си за защита на светските традиции на страната.
Това го превръща в перфектен кандидат за ролята на балансьор между обществените настроения.
Случващото се във френската политика има потенциала да рефлектира върху останалите европейски държави, оспорвайки всеобщата тенденция за уклон към крайнодесните сили.
Снимка:ЕПА/БГНЕС/Yoan Valat
Добави коментар